Сандра Браун - Пламъци

— Кога ще се приберат?

— Не беше сигурен. — Очите на Джейнълин се напълниха със сълзи. — Остави ми някакви документи. Каза да ги отворя, ако не се… ако те не се…

Ако не се държеше за вратата с такава решителност, Джоди вероятно щеше да припадне под напора на чувствата си. Трябваше по-скоро да се измъкне, докато не се е изложила.

Без да каже дума, тя отстъпи гърбом към коридора и рязко щракна вратата. Едва тогава даде воля на разлюлялото я вълнение. Раменете й клюмнаха. Наведе глава, вдигна юмрук към устните си и взе да ги мачка ядно, за да не изреве от мъка.

След малко се върна в спалнята си, потисната от самота и страх.

Кий се пресегна между предните седалки на джипа и пъхна Магнума до бедрото на Лара.

— Вземи го — прошепна. — Не се плаши да го използваш, ако се наложи.

Тя не се възпротиви. Партизанските бойци ги бяха обкръжили от всички страни. Гледаха заплашително. Стисна револвера и го скри в скута си между гънките на широката набрана рокля.

— Buenas noches, seores. — Отец Джералдо поздрави любезно тълпата от въоръжени мъже. Кий преброи дванайсетина, поне още три пъти по толкова навярно се спотайваха в гъсталака. Съотношението никак не му харесваше.

— Quien es? — Един войник се отдели от останалите. Носеше маскировъчна работна униформа и беше въоръжен до зъби. Стойката и тонът му бяха враждебни, очите му — неприязнени и подозрителни.

Свещеникът се представи. Войникът се изплю в прахта. Отец Джералдо невъзмутимо каза на гладък испански:

— Вие ме познавате, Рикардо Гонсалес Вела. Аз отслужих погребалната литургия на майка ви.

— Преди сто години — изръмжа войникът, — когато още се залъгвахме с такива тъпотии.

— Вече не вярвате ли в бога?

— Къде беше твоят бог, когато оная свиня, под командването на Ескавес, избиваше умиращи от глад жени и деца?

Отец Джералдо не желаеше да се въвлича в теологически или политически спор, особено след като останалите войници викаха одобрително и размахваха оръжието си, за да подкрепят мнението на другаря си.

Сърдитият млад бунтовник изгледа кръвнишки свещеника, после очите му се преместиха върху Лара, която бе имала благоразумието да държи главата си наведена, за да скрие англосаксонските си черти.

— Коя е тая жена? — Рикардо посочи с дулото на автомата си в нейна посока. — А тоя?

— Те живеят в едно селце в подножието на планината. Мъжът й е загинал при отбраната му срещу контрите. Тя е бременна. Зет й — каза той и вдигна палец към Кий, който седеше с отпуснат и незаинтересован вид, — вече има четирима синове. И не може да храни още две гърла. Предложих й да дойде в града и да поеме домакинството в дома ми срещу храна И подслон, докато си намери някой, който да се грижи за нея.

Един от войниците подхвърли вулгарен намек за домакинските й „задължения“, които ще извършва за свещеника. Кий имаше основни познания по испански. Не разбра всички думи, защото повечето бяха изречени на жаргон, но намекът беше, че щяла да ги изпълнява на колене.

Рикардо се ухили широко, възторгнат от неприличното остроумие на другаря си, после изведнъж стана сериозен. Презрително огледа Кий от главата до петите.

— Виждаш ми се силен и едър. Защо не се биеш? Армията на Ел Корасон се нуждае от попълнения.

Стомахът на Кий се стегна, но той се престори, че въпросът не се отнася за него. За щастие, отец Джералдо се намеси.

Даде знак на Рикардо да се приближи. Той пристъпи предпазливо, бойното му снаряжение зловещо издрънча в мрака. Кий чу как щракнаха няколко заредени оръжия и се запита дали да не направи същото със своето, скрито в ръкава на селската му рубашка.

Отец Джералдо сниши глас в доверителен шепот, почука с показалец по слепоочието си и пошушна:

— Той е идиот, може само да дои кози и да сади фасул, но не го бива за нищо друго. — И красноречиво сви рамене.

— Но ти каза, че имал четирима синове — възрази Рикардо.

— Нацвъкани през девет месеца и десет минути разлика. Горкият глупак не знае, че от чифтосването стават бебета.

От партизаните екна дружен смях. Рикардо се поотпусна.

— Кога ще се върне в селото си?

— След ден-два.

Рикардо разтегна уста в похотлива усмивка.

— Май трябва да наминем натам, докато го няма. Да не скучае жена му.

Останалите се изкикотиха гръмко, отец Джералдо също.

— Боя се, че може да не е много отзивчива, amigo. Тя така се зарадва, че ще си почине няколко нощи.

Рикардо махна с ръка към пътя пред тях.

— Няма да ви задържаме повече. Сигурно горите от нетърпение вдовицата час по-скоро да се захване с домакинските си задължения.