Сандра Браун - Пламъци

— Gracias, seores — каза той и се обърна към смеещата се тълпа. — Бог да благослови вас и Ел Корасон дел Диабло.

Включи джипа на първа скорост. Мускулите в стомаха на Кий започнаха да се разхлабват. Джипът беше изминал само десетина фута, когато Рикардо отново им заповяда да спрат.

— Какво има, другарю? — попита отец Джералдо.

— Тая нощ е бил забелязан самолет да лети ниско над брега. Виждали ли сте го?

— Не — отвърна свещеникът, — но го чух. Съвсем ясно. Преди около час. Ей там. — Той посочи към планините, но няколко градуса встрани от мястото, където бяха скрили машината. — Мислех, че доставя боеприпаси за армията ви.

— Наистина беше така — излъга безцеремонно Рикардо също като свещеника. — В армията на Ел Корасон дел Диабло нищо не липсва, най-вече кураж. Ако се наложи, ще се бием и с голи ръце, додето умрем.

Отец Джералдо му козирува и отпусна спирачката. Оставиха ги да продължат без повече бавене. Никой от тях обаче не смееше да си поеме дъх, докато не се отдалечиха на порядъчно разстояние.

— Браво, падре, отлично се справихте — прошепна Кий от задната седалка. — Дори аз не бих могъл да лъжа по-убедително.

— За нещастие, не за първи път съм принуден да нарушавам една от божиите заповеди, за да спасявам нечий живот.

— Лара, добре ли си?

Тя кимна с пребрадената си глава.

— Дали ще ни спират пак? — гласът, с който изрече въпроса към свещеника, бе приглушен от кърпата.

— Навярно не, но ако се случи, ще се придържаме към предишната версия. Не си вдигайте главата и се правете на опечалена.

— Аз съм опечалена.

От задната седалка Кий й напомни да държи пистолета готов за стрелба при необходимост. Тя кимна в знак на съгласие, но не добави друго.

Някога населението на Сиудад Сентрал бе надхвърляло един милион жители. Кий се съмняваше, че и половината от тях живееха в него в момента. Въпреки късния час, градът изглеждаше твърде безлюден. Улиците бяха тъмни, обичайна гледка за повечето столици след полунощ. Но тези улици бяха не само мрачни и притихнали — те бяха мъртви.

Зданията, помещавали преди процъфтяващи фирми и приятни домове, сега представляваха белязани от сраженията скелети, почти всеки прозорец в града беше закован с дъски. През малкото останали открити не се процеждаше никаква светлинка. Моравите, неизпотъпкани от вилнеещите мародери, тънеха в тъжно запустение. Пълзящите растения и бурените растяха на воля. Джунглата си възвръщаше земите, които й бяха принадлежали, дълго преди човекът да се впусне да я облагородява.

По стените, оградите и изобщо на всевъзможни места бяха изподраскани надписи в подкрепа на една или друга хунта. Единствената допирна точка между различните групировки изглежда беше общата им омраза към Съединените щати. Президентът бе окарикатурен в най-невероятни отблъскващи и унизителни пози. Американското знаме бе поругано по безброй начини. Кий бе попадал в редица страни, враждебно настроени към Щатите, но никога не бе чувствал такава непримирима ненавист, както тук, където тя се просмукваше подобно смрад от разрита клоака.

— О, боже господи!

Ахването на Лара накара Кий да премести очи по-нататък. От жицата между два светофара висеше тялото на обесена за врата жена. Устата й зееше отворена като черна дупка и гъмжеше от мухи.

— Това е работа на Ел Корасон — обясни свещеникът на ужасените си спътници, когато минаваха под люлеещия се труп. — Монтесангренските жени се ценят в армията. Те също отбиват военна служба, независимо от пола си. Ако ги хванат в нарушение, съдят ги не по-малко сурово от мъжките им колеги.

— А тя за какво престъпление е била наказана? — гласът на Лара беше пресипнал от отвращение.

— Разобличили са я като шпионка, издавала тайни на Ескавес. Отрязали са й езика. Удавила се е в собствената си кръв. После са я окачили на това оживено кръстовище. За назидание на всеки, който посмее да се опълчи срещу Ел Корасон дел Диабло.

При мисълта за рисковете, на които се излагаше, за да им помогне, Кий вече не обвиняваше отец Джералдо, че скришом си попийва.

— Пристигнахме — каза той и вкара джипа в един ограден двор. — Всичко ще ви се стори променено от последното ви идване, госпожо Портър. Малцина монтесангренци останаха вярващи и не смеят да припарят до църквата. Всеки ден отслужвам литургия, но най-често съм единственият присъстващ. Оттам и празните дискоси за даренията.

Кий слезе и се огледа. Дворът беше заобиколен от три страни с каменна ограда, обрасла с тропически пълзящ гъсталак. Когато отец Джералдо забеляза интереса на Кий към сводестия вход, през който бяха влезли, той каза: