Сандра Браун - Пламъци

Беше доволен, че Дарси не го целуна. Това щеше да придаде твърде личен оттенък на преживяването. Щеше да се наложи да сподели част от себе си с жена, която не означаваше абсолютно нищо за него. Дори не му беше симпатична.

Ако Дарси го беше целунала, ненаситният й език можеше да изличи вкуса от една друга целувка, която още не беше в състояние да забрави. Пазеше спомена за нея под ключ, като някой дъртак, който къта старите си бойни медали. При удобен случай Кий щеше да се отдаде на мисли за нея, да възстанови сладостната й чувственост, също като дъртака, който би извадил медалите и би ги опипал тъжно, за да се върне в дните на отминалата слава. После, ядосан на себе си, и Кий щеше да пропъди спомена, подобно на стареца, който, засрамен от сантименталността си, би затръшнал чекмеджето с толкова скъпите на сърцето му джунджурии.

Ама че патетично, хрумна на Кий, да тъгуваш по нещо, което никога няма да се сбъдне.

Остави съзнанието си да блуждае, откъсвайки се от действителността, но давайки воля на тялото си да реагира. Не докосна Дарси, дори в момента на изпразването. Вместо нея стисна кормилото с все сила, докато пръстите му побеляха. Когато свърши, отново закопча дънките си.

Дарси се изправи и отвори чантичката си, за да извади книжна кърпичка, после изискано попи устните си.

— Знаеш ли по какво се познава, че бог е мъж? — Кий не отвърна, беше чувал вица. — Защото ако бог беше жена, спермата му щеше да има вкус на шоколад.

— Страхотно.

Тя или не долови отвращението, което се криеше в забележката му, или просто не обърна внимание. Засмя се и отърка гърди в рамото му.

— Къде искаш да идем? Или би предпочел да минем отзад, не би било зле, а? — предложи и хвърли поглед на задната седалка. — Жалко, че вече не произвеждат такива грамадни коли. Най-готиното ми чукане е било…

— Лека нощ, Дарси. Прибирам се вкъщи.

— Да имаш да вземаш! Още не сме свършили.

— Аз свърших.

— Да не искаш да кажеш, че…

— Начеса си крастата. Не съм те молил за нищо — напомни й тихо той. — А сега би ли си изнесла задника от колата ми, за да си ида вкъщи?

Тя го заплю в лицето.

Мълниеносно, като настъпена кобра, той я сграбчи за косата с шепа и изви главата й.

— Размина ти се, дето стреля по мен, ама за това мога и да те убия.

Дарси му вярваше. Даваше си ясна сметка за пословично избухливия характер на Кий, който не се спираше пред нищо. Но не беше в природата й да отстъпва, след като жребият е хвърлен.

— Пусни ме, кучи сине!

Той разхлаби юмрука си и освободи косата й.

— Изчезвай — отсече.

— Тръгвам си. Но не преди да ти кажа какво мисля за тебе. Ти си сбъркан. Не само гаден, а и сбъркан.

— Чудесно. А сега, след като установихме какво ми има, изчезвай от колата ми.

— И аз знам кой ти треска главата, не е оная дебелана Бери. А Лара Малори. — Дясното му око трепна, но иначе цялото му тяло застрашително се вцепени. Тя усети, че е налучкала вярна струна и отново я дръпна: — Не се ли чувстваш тъпичко да сваляш бившето гадже на братчето си? — подигравателно се изсмя.

— Млъквай, Дарси.

— Прословутата докторка е вързала големия немирник Кий Такет на малкото си пръстче. Явно не се е поучил от опита на брат си, а?

Разбираше, че трябва да спре, докато има преднина, но не можеше да устои на изкушението да го помъчи. Още от пубертета владееше умението да разиграва всеки мъж насреща си. С изключение на Кий. Този факт бе наранил жестоко самолюбието й, но знаеше, че ще го превъзмогне.

— Чука ли я вече, Кий? — подразни го тя и навря лицето си в неговото. — Когато се изпразваше, чие име викаше, твоето или на непрежалимия Кларк? Интересно, кой от двамата е по-добър любовник, сенаторът Кларк Такет или малкото му братче? Това ли те привлича в нея? Да не би да искаш да докажеш, че те бива в леглото също толкова, колкото и Кларк?

Кий се раздвижи така внезапно, че тя се сви. Блъсна вратата от своята страна и слезе. После я сграбчи отпред за роклята и я изтегли навън. Розовата коприна подгизна под дъжда. Токчетата й затънаха в калта.

Без да обръща внимание на пронизителните й ругатни, той се качи обратно в колата и запали двигателя. Когато посегна да затвори вратата, Дарси хвана дръжката и я запъна.

— Къде отиваш, Кий? При любовницата на брат си ли? Ще станеш за смях, щом се разчуе. Можеш да се обзаложиш и на двата си ташака, че ще се разчуе. С моя помощ. Резилът ти ще е пълен, не стига, че е курва, ами е и курвата на покойния ти брат.