Сандра Браун - Пламъци

— Курвите поне имат цена, Дарси. А ти се раздаваш на вересия. — Затвори рязко вратата па колата, включи на задна скорост и отпраши. Гумите изпръскаха с мокър чакъл и кал обувките на Дарси и скъпите й модни чорапи.

Тя взе да сипе псувни подире му. После, застанала под проливния дъжд, реши да му го върне тъпкано на гадното копеле. Ще открие къде е болното място на Кий и ще го удари право там. Само че не тази вечер. Ще изчака да й мине ядът, за да разработи по-прецизно тактиката си.

Докато газеше из дъжда към колата си, в едно отношение беше непреклонна — никой не може да се държи така с госпожа Фъргъс Уинстън и да му се размине.

— Благодаря ви, господа — каза Лара и приключи обръщението си към седемчленното училищно настоятелство на Идън Пас. — Надявам се, че ще обмислите внимателно предложението ми за провеждането на извънкласни беседи по сексуално възпитание. Ако се нуждаете от допълнителни разяснения по въпроса, можете да ме потърсите по всяко време.

— Вие изтъкнахте някои доста убедителни аргументи и направихте интересни забележки — каза Фъргъс Уинстън. — Темата е деликатна. Трябва да я огледаме от всички страни. Може би ще минат седмица-две, докато вземем решение.

— Разбирам. Благодаря за вниманието…

Тя млъкна, когато вратата зад гърба й се отвори. Всички очи се устремиха натам, по лицата им се изписа изумление. Лара изви рязко глава. В заседателната зала бе влязла Дарси Уинстън. Водеше със себе си и Джоди Такет.

Лара почти се сви от злобата в очите на Дарси, с която я стрелна. В изражението й се четеше също известно самодоволство, въпреки че не се усмихваше. Джоди дори не я удостои с поглед.

И седемте членове на настоятелството припряно скочиха на крака. Обади се само Фъргъс. Той се обърна към жена си на малко име, но очите му бяха приковани в Джоди Такет.

— Какво правиш тук, Дарси? Заседанието е закрито.

— Вече не е. — Джоди още не изглеждаше добре, но гласът й звучеше силно и пронизително.

— Тя настоя да дойде — поясни Дарси. Фъргъс най-накрая откъсна съкрушителния си взор от Джоди и го премести към жена си. — Извинявай, Фъргъс. Знам, че си ми казвал да не разгласявам въпросите, обсъждани от настоятелството, докато не бъдат обявени публично, но днешният проблем ме вълнува толкова дълбоко, че трябваше да предприема нещо.

Лара се надигна от мястото си.

— В момента аз имам думата, госпожо Уинстън. Ако желаете да се обърнете към училищното настоятелство, предлагам да минете по каналния ред и да поискате среща, както постъпих аз. Или правилата не важат еднакво за всички? — Многозначително изви глава към Фъргъс.

Той се беше вторачил в Джоди Такет и я гледаше като отровен. Видът му показваше, че е готов да удуши жена си, задето я е домъкнала на събрание, ръководено от него.

— Д-р Малори е права — отвърна той. — Ако желаете да привлечете вниманието на настоятелите към даден въпрос, направете го по-съответния начин. Не можете да нахлувате ей така и да прекъсвате заседанието.

— В обикновен случай не бихме постъпили така — съгласи се Дарси. — Но…

— Аз ще говоря от свое име. — Джоди нетърпеливо се приближи към заседателната маса. Когато се увери, че всички членове са вперили очи в нея, тя попита троснато: — Вие какво, да не ви е изпила човка акъла?

Те сведоха глави. Никой не се обади. Накрая Фъргъс сковано я покани да седне.

— Предпочитам да остана права.

— Както желаете.

— Винаги съм постигала желанията си.

Враждебността помежду им беше осезателна. Другите присъстващи се почувстваха неловко и отвърнаха погледи, но Лара пренебрегна смущението им и каза:

— Господин Инстън, настоявам да бъдете така любезен да закриете заседанието.

Никой не зачете думите й.

Джоди се обърна към преподобния Мейси, пастор в местната църква.

— Не ви разбирам, отче. Всяка неделя говорите от амвона против разврата. И в същото време се каните да пуснете една прелюбодейка да мъти главите на младежите ни със секс? — Тя невярващо изсумтя, преливаща от презрение. — почвам да се чудя за какво си давам лептата на вашата църква.

Той се усмихна измъчено.

— Още не сме взели решение, Джоди. Само изслушахме предложението на д-р Малори. Бъди спокойна, тя няма да проповядва грях.

— Така ли? — Джоди погледна към Дарси. — Кажи му какво знаеш.

Тя пристъпи напред, стараейки да се намести точно под лампата над главата си като опитна актриса, която застава в средата на сцената. Със задъхан и припрян глас изрече: