Сандра Браун - Пламъци

— Ти пък откъде се пръкна?

— Отбих насам да се скрия от дъжда. Ще ме черпиш ли или не?

Хап се приближи. Кий кимна отривисто и барманът прие поръчката на Дарси за водка с тоник. Кий отказа, когато той го попита дали да напълни отново чашата му.

— Значи да пия сама? Колко си груб! — Грижливо начервените устни на Дарси се нацупиха.

— Тъкмо това имах предвид. Всеки да си пие сам. Ама ти не схвана намека.

Тя надигна чашата, която Хап плъзна към нея.

— За майка си ли се кахъриш?

— И за нея.

— Наистина съжалявам, Кий.

Беше убеден, че на Дарси не й пука за никого, освен за себе си, но кимна в знак на благодарност.

— Какво друго те мъчи?

— Дреболии.

— Лъжеш. Вкиснат си. Да не би да е свързано с Хелън Бери, че се върна при Джими Брадли? Чувам, че сега са още по-влюбени отпреди ти да ги разделиш.

Той наведе глава, докато брадичката му се опря в гърдите. Разминаването в слуховете беше толкова абсурдно, че го накара да прихне.

— Какво смешно има?

— Тоя град. Другата половина на света може да гръмне всеки миг, Звездите да се сблъскат и пак да стане патаклама, а народът тук ще се изтрепе да души кой кого чука.

— А ти кого чукаш?

— Това си е моя работа.

— Копеле.

Тя му метна такъв кръвнишки взор, че той отново се засмя.

— Ей, ама ти си се издокарала като за черква, Дарси — забеляза Кий при вида на скромната й рокля и обикновените лачени обувки с високи токчета. Естествено, нищо не изглеждаше скромно или обикновено върху Дарси. Роклята беше ушита от яркорозова коприна, която й стоеше добре, въпреки червения цвят на косата. Бюстът й изпълваше корсажа и дори преливаше малко отвън. Беше оставила най-горните три копчета разкопчани, откъдето примамливо се откриваше ямичката между гърдите й. Високите токчета правеха краката й още по-дълги и стройни. Биваше си я — не можеше да се отрече.

— Бях на среща с Библиотечното дружество — каза тя.

— Че в Идън Пас съществува ли такова дружество? Дори не знаех, че имаме библиотека.

— Разбира се, че имаме. И в дружеството членуват четирийсет и двама души.

— Не думай? Колко от тях могат да четат?

— Много смешно. — Тя допи водката си и тресна чашата на бара. — Благодаря за почерпката. Обади се, щом си върнеш чувството за хумор. Напоследък си пълна отврат.

— К’во й каза, та се фръцна? — попита Хап, след като тя важно се изниза. Взе чашата й и я бухна в леген със сапунявица.

— Не е ли все едно? — рече троснато Кий.

Навън продължаваше да вали, но Кий се отправи към колата си, без дори да сгуши глава между раменете си. Умът му беше зает с толкова неща, че буреносното време бе последната му грижа.

Качи се в линкълна зад волана и едва когато пъхна ключа в стартера, я забеляза. Тя се присламчи по жълтата кожена седалка и пъхна ръка от вътрешната страна на бедрото му, до чатала.

— Знам какъв ти е дертът.

— Хабер си нямаш, Дарси.

— Разбирам аз от тия работи. Надарена съм с шесто чувство. Мога да позная какво му се ще и какво го мъчи един мъж, само от поглед.

— Нима?

— Да. Когато му се ще, от него лъха особена миризма, както е при жените.

— В такъв случай, след теб би трябвало да тича цяла глутница.

Тя го прие за комплимент и премести ръката си върху члена му.

— Искаш ме, Кий. Знам го. Просто си прекалено голям инат, за да се отречеш от ония гадории, дето ми ги изръси оная вечер на събранието. — погали го, трябваше да си признае, че техниката й е безупречна. — Глупаво е. Никой от нас не желае да направи първата крачка към сдобряването. Няма смисъл да се измъчваме взаимно заради тъпата си гордост, нали?

Започна да разкопчава дънките му. Кий прие ролята на страничен наблюдател и не й попречи. Беше му любопитно дали ще откликне. Тя го извади от дънките и взе да го търка между дланите си. Пенисът му набъбна.

— О, скъпи — изстена тя. — Знаех си аз какво ти липсва, само вълшебната ръчица на Дарси може да те оправи.

Усмихна му се подкупващо и зарови глава в скута му. Езикът й беше ту пърхащ и лек, ту приспивен и бавен. Ту нежно го ближеше, ту го засмукваше жадно. Зъбите й тъкмо заплашваха да се впият болезнено в плътта му, когато внезапно устните й го подхващаха гальовно. Знаеше си работата.

Кий отпусна глава на седалката и стисна очи. Не изпитваше желание към Дарси и затова остана изумен, че тялото му реагира по нормалния начин. От друга страна, защо се учудва, питаше се. Беше лягал с жени, без дори да знае името им. Повечето беше забравил, за малко си спомняше. Просто бяха свършили нещо вместо него, което можеше да свърши и сам. Тялото му можеше да го направи и без участието на съзнанието.