Сандра Браун - Пламъци

— Преди няколко седмици заведох Хедър на преглед. После тя ми каза, че д-р Малори я е увещавала винаги да има презерватив подръка, когато ходи на среща.

— Не е вярно! — извика Лара. — Просто предупредих Хедър колко е опасно да води полов живот, без да използва презервативи. Явно думите ми се тълкуват погрешно. Или не ме е разбрала, или госпожа Уинстън нарочно ги изопачава, за да постигне целта си.

— Нямам подобни намерения — тросна се в отговор Дарси. После се обърна към настоятелите: — Не стига това, ами казала на Хедър да предаде същото и на приятелите си. И ако така не се подтикват тийнейджърите да вършат щуротии, не знам как иначе. Само това им трябва, да ги подкокоросаш, пък после иди, че се оправяй. Знаете ги какви са хлапетата. С тия приказки да ходят с презервативи на среща, все едно им разрешаваш да… знаете какво. — Тя целомъдрено сведе очи.

Лара искаше да се оправдае, да им обясни как Дарси специално бе довела Хедър при нея, за да й предпише противозачатъчни таблетки. Но ако го стори, ще наруши поверителния характер на взаимоотношенията между лекар и пациент. Тайно хвърлената усмивка на Дарси говореше, че тя прекрасно е разчела хода си.

— Изтъкнах пред Хедър рисковете, които крие безразборната и честа смяна на партньорите — призна тя. — Предложих й да предупреди и своите приятели за същото, но по никакъв начин не съм я насърчавала към аморално поведение.

— Въпреки че сте специалистка по въпроса?

— Дарси, моля те — изпъшка тихо Фъргъс. — Нека да не намесваме личните си чувства. Трябва да се съсредоточим върху главния въпрос, който засяга младежите в нашата общност.

— Амин — припя отчето. — Откровено казано, аз изпитвам опасения доколко е безвредно да се обсъждат толкова открито сексуални теми. Нашите младежи и бездруго са принудени да устояват на ред съблазни. Умовете им са благодатна почва за всякакви внушения. Трябва да посеем такива семена, от които да поникнат здрави духовни кълнове, а не да им насаждаме съмнения и смут с дяволски творения.

— Запази си проповедите за неделната служба, отче — каза Джоди. — Все пак се радвам, че ще гласуваш против тази идея.

Тя премести поглед нататък покрай дългата маса, като го спираше върху всеки член на настоятелството, подмина Лара, сякаш изобщо не съществуваше.

— Убедена съм, че като поразмислите, ще стигнете до същото заключение. Ако ли не, тогава аз ще трябва да променя плановете си.

— Какви планове? — попита един от настоятелите.

— Синът ми Кларк с умиление си спомняше за всеки прекаран ден в училището на Идън Пас и често пъти изтъкваше заслугите му за успеха на неговата политическа кариера. Той би бил доволен, ако някоя от тукашните зали носи името му. Например, Трети гимнастически салон „Кларк Такет“. Вече ме е страх да идвам на баскетболните мачове, да не би да си потроша врата по тия разнебитени пейки. Новите електронни табла за обявяване на резултатите също си ги бива, нали? Представяте ли си, училището в Идън Пас първо в окръга да се сдобие със светещо табло? Как ще ударим в земята по-големите градове, а?

Лара наведе глава. Вече чуваше мислено как един чук заковава капака върху ковчега на нейното предложение.

Джоди остави алчните им душици да налапат стръвта, преди да продължи:

— Родена съм в Идън Пас. Тук прекарах целия си живот. Учила съм дванайсет години в местното общинско училище, както и трите ми деца. Винаги съм се хвалила, че нашата система на обучение е сред най-добрите в целия щат.

Тя се облегна на масата и удари по нея с кокалчетата на грубата си, обсипана с лунички, ръка.

— Тутакси ще си променя мнението, ако позволите на тази жена да изрече и една дума под училищния покрив. Защо, за бога, трябва изобщо да умувате, след всичко, което се знае за нея, и то не само тук, а и в цялата страна? Какво искате, децата ви да слушат такава никаквица ли? — Лицето й беше почервеняло. Дишаше с мъка — По-скоро бих умряла, отколкото да я оставя да ме докосне. Не говоря празни приказки. Питайте когото щете какво стана в „Бързо и евтино“ миналия вторник сутринта.

— Бяхте много убедителна, госпожо Такет. — Лара се боеше, че Джоди е на път да получи нов удар. Не желаеше после да я обвиняват за фаталния й край. — Сигурна съм, че присъстващите до един знаят как отблъснахте усилията ми да ви спася живота. Нямам намерение да споря, защото подобна препирня е под достойнството ми. Освен това ми е пределно ясно, че не мога да се преборя с вас. Не разполагам с вашите средства, за да подкупя училищното настоятелство с нови физкултурни салони или свръхмодерни табла за състезателните резултати.