Сандра Браун - Пламъци

От училищното настоятелство въобще не й се обадиха. Дарси бе организирала приятели и членове на Родителско-учителския комитет да връчат петиция на настоятелите, в която ги призоваваха да пазят учебния процес от вмешателството на разни неблагонадеждни личности или начинания. Във вестника ежедневно се публикуваха писма до редакцията от родители и обществени деятели, дълбоко възмутени от неотдавнашното предложение на д-р Лара Малори, направено пред настоятелството. Всички единодушно поддържаха мнението, че Идън Пас още не е готов подобни аморални програми да бъдат внедрени в учебния план и никога няма да бъде. Надигналият се неодобрителен вой беше яростен и див.

Където и да отидеше или я пренебрегваха, или я зяпаха подигравателно и злобно ухилени местни дръвници, които я смятаха за разпусната, само защото си бе позволила да обсъжда открито такъв пикантен въпрос с училищното ръководство.

Беше напълно низвергната — „Хестър Прайн“ на Идън Пас. Ако не го беше изпитала на гърба си, никога нямаше да повярва, че подобно нещо може да се случи в съвременна Америка. Постепенно започна да се убеждава, че предсказанието на Джоди е на път да се сбъдне — тя щеше да доживее мига, в който Лара Малори напуска града.

Но не преди да получи онова, за което беше дошла.

Такетови я бяха превърнали в изгнаница. Бяха провалили лекарската й практика. По-скоро ще пукне, но ще принуди Кий Такет да изпълни искането й. Ще я закара в Монтесангре. И то веднага.

— Тук ли е?

Жълтият линкълн беше паркиран отвън до хангара.

— Не, док, няма го — отвърна Болки с горещото желание да й услужи. — Но трябва да се появи по някое време довечера. Освен ако не му текне да преспи в Тексаркана. С Кий човек никогаж не знае.

— Ще преча ли, ако поостана?

— Никак. Ама може да е напразно.

— Ще чакам.

Той поклати глава в знак, че хората за него са неразгадаеми същества. Много по-лесно му беше да вниква в моторите и в причините, дето ги карат да вървят. Мърморейки си под носа, механикът се затътри обратно в хангара към разглобения самолет, който бърникаше при идването на Лара.

Тя предпочете да стои отвън, където не бе толкова задушно. След половин час видя мигащите светлини на приближаващия самолет и чу бръмченето на двигателя му. Небето беше ясно, наситено синьо на източния хоризонт, бледолилаво точно над главата й и пурпурно, преливащо в златисто, на запад. Веднъж Кий се беше опитал да й обясни усещането за покой, което извлича от летенето. В нощи като тази почти разбираше тайнствената му връзка с небето.

Извърши безупречно кацане и насочи двумоторния „Бийчкрафт“ към хангара. Тя стоеше на пистата, когато той слезе от пилотската кабинка. Моментално я забеляза, но по лицето му не се изписа ни изненада, ни радост, ни разочарование, ни гняв, нищо, и тя не можа да отгатне настроението му.

Изпъна колене, разкърши гръб и бавно тръгна към нея.

— В Хаваите посрещне ли те хубаво момиче, значи ще ти се отвори парашутът. — Усмихна се и зъбите му се бялнаха в припадащия здрач. — Чат ли сте?

— Да — рече сухо Лара.

— Не се учудвам, такава схватлива жена като вас.

Тя тръгна в крак с него, когато се запъти към широкия вход на хангара.

— Сега какво ще правите? Искам да кажа, като кацнете и задълженията ви приключат.

— Ще предам ключовете на Болки и ще си вървя.

— Само това?

— Първо ще си взема парите.

— Кого возихте днес?

— Един собственик на скотовъдна ферма и главният му надзирател от Арканзас дойдоха да гледат някакъв бик. Взех ги от Тексаркана сутринта. През по-голямата част от деня се пазариха за цената на добичето със собственика, който се казва Андерсън и държи огромно ранчо тук наблизо. Самолетът е негов. Той ме нае да ги разкарвам насам-натам.

— Много хубав самолет — каза тя и погледна към него.

— Струва почти деветдесет и пет бона. „Куин Еър“.

— Звучи като вид матрак.

— Наистина, а? — Той се ухили и влезе в хангара. — Ей, Болки! — Механикът се обърна и Кий му хвърли ключовете от самолета.

— Някакви проблеми?

— Вървя идеално. Къде са ми парите?

Болки си избърса ръцете в един парцал и отиде в стаичката, където Лара бе заварила Кий да спи онази сутрин след произшествието с Лети Ленард. Той свърна към бюрото в ъгъла срещу походното легло и запали една настолна лампа с подвижна горна част. Извади от чекмеджето обикновен бял плик и го подаде на Кий.

— Благодаря.

— Няма защо.