Сандра Браун - Пламъци

— Ама вижте какво — разпеняви се пасторът. — Възразявам срещу тези намеци.

Лара не му обърна внимание.

— Оттеглям се главно, защото се опасявам, че кавгата може да ви убие.

Джоди я погледна за първи път от влизането си.

— А тук сте сбъркали. Няма да умра, докато не ви изпъдя от града. Моя град. Града на Кларк. Няма да мирясам, докато не се махнете и въздухът не стане отново годен за дишане.

Лара спокойно събра напечатаните на машина страници от изложението си и ги прибра в черната, кожена папка, затвори ципа и заедно с ръчната си чанта ги пъхна под мишницата.

— Благодаря ви, господа, че ми отделихте от времето си тази сутрин. Ще смятам, че предложението ми е отхвърлено, ако не ми се обадите да ме уверите в противното.

Никой от тях не събра кураж да я погледне в очите. Тя извлече частично удоволствие от този факт. Обърна се и излезе.

Дарси я последва. Лара не се спря, докато не стигна до главния вход. Там се закова и изви лице към Дарси.

— Разбирам защо Джоди Такет ме мрази — каза тя. — Но вие защо? Какво съм ви сторила?

— Може би просто смятам, че всяка жаба трябва да си знае гьола. Не биваше да се мъкнете в Идън Пас. Не пасвате тук. И никога няма да паснете.

— Вас какво ви засяга дали пасвам или не? С какво толкова ви заплашвам?

Дарси подигравателно се изсмя.

— Сигурна съм, че това е причината — продължи Лара. — Необяснимо защо представлявам заплаха за вас. — Дали омразата на Дарси не бе свързана по някакъв начин с Кий Такет? Тази мисъл я притесни и тя я отпъди. — Повярвайте ми, госпожо Уинстън, не притежавате нищо, което да ми липсва.

Дарси облиза устни като котка над купичка със сметана.

— Даже и дъщеря?

На Лара й се зави свят, неспособна да възприеме чудовищната жестокост на другата жена.

— Не ви оцених по достойнство — отвърна Лара. — Вие сте не само себелюбива и злобна, а направо смъртоносна.

— Браво, д-р Малори, баш в целта. Щом хвърля око на нещо, през трупове ще мина, но ще го имам. Не страдам от никакви задръжки и затова съм наистина опасна. Не е зле да си окачите тая обица на ухото и да не я сваляте, докато не се пръждосате от града.

Лара поклати глава.

— Няма да се пръждосам. Както и да ме хулят такива като вас, Джоди Такет или който и да било друг, колкото и жестоко да ми се заканвате, не можете да ме изпъдите.

Дарси разтегли устни в очарователна усмивка.

— Ама че майтап ще падне.

Продължи да се смее, обърна се и тръгна обратно към административните помещения. Смехът й отекна зловещо в огромното като пещера фоайе.

Дарси се изсекна в носна кърпичка с монограм.

— Не мога да понасям, когато си ми сърдит, Фъргъс.

Тя изпрати Джоди Такет до тях и като се прибра, завари Фъргъс да я чака настръхнал. И друг път го беше виждала бесен, но никога толкова кипнал заради нея. Това я разтревожи. Фъргъс беше спасителната й лодка. Винаги можеше да разчита на него, когато работите се оплескат.

— Моля те, не ми викай повече — приплака му разтреперана тя.

— Извинявай. Не исках да повишавам тон.

Дарси подсмъркна и избърса разтеклата се от очите й чернилка.

— Направих го заради теб.

— Не разбирам как, Дарси.

— Д-р Малори те беше поставила в невъзможно положение. Понеже си председател на училищното настоятелство, трябваше да бъдеш любезен с нея и да уважиш молбата й за среща. Нали?

— Да — отвърна предпазливо той.

— Но аз знаех, че ти не искаш тя да води тия сексуални беседи и да раздава презервативи на децата, включително и на дъщеря ни. Просто се опитах да ти помогна да се измъкнеш от задънената улица.

— Като довлече Джоди Такет? Господи! — Той прокара ръка по яйцевидната си глава. — Нищо ли не си научила за мен през всичките тия години, откакто сме женени? Не желая да си имам вземане-даване с Джоди. Тя е последният човек, до който бих опрял да ме отървава, ако загазя. Готов съм да се чувствам задължен на целия свят, но не и на нея.

— Знам. Знам, Фъргъс. — В гласа й се промъкнаха угоднически нотки. — Но в отчаяни моменти човек прибягва до отчаяни мерки.

— И да умирам от отчаяние, пак няма да потърся помощта на Джоди. Веднъж й се доверих и тя ме прекара, ограби и заряза. После години наред хората ми се присмиваха как ме е метнала.

— Вече никой не ти се присмива.

— Да, защото си скъсах задника от бачкане да преуспея. Името ми значи нещо в този град, напук на Джоди Такет.

— Не се впрягай, тогава. Натрил си й носа.

— Не е достатъчно. Никога няма да е достатъчно.