Сандра Браун - Пламъци

Пъхна ръка под косата й, улови я за брадичката и привлече главата й към себе си. Разтворените й устни откликнаха пламенно на неговите. Този път нямаха нужда от загряване, от никаква подготовка. Прескочиха момента на опознаването и продължиха оттам, откъдето бяха прекъснали, сливайки се в целувка, която ги остави без дъх, когато се пуснаха.

Долепи устни към шията й, докато ръцете й притискаха гърба му.

— Никога не съм предполагала, че може да е толкова хубаво, Буи.

— Нито пък аз. Хем не ни е за първи път.

Отново впиха устни един в друг, после пак и пак, целувките им ставаха все по-сладостни и разкрепостени. Отдръпнаха се, едва когато устните им подпухнаха и вече трудно сдържаха кипналата си чувственост.

Той жадуваше да прислони набъбналия си член в хлътнатината между дългите й бедра, но се овладя. Ала с жар, инстинктивна и почти детска по своята невинност, тя изви тялото си към неговото и осъществи онова, което той не смееше.

Съприкосновението отприщи всички еротични бентове. То би събудило животинските страсти у светец, камо ли у Буи Кейто, който никога не бе имал подобни претенции.

Пъхна ръка под полата й и я сграбчи отзад, стисна в шепата си кадифената й плът и взе да я мачка, веднъж, два пъти, триейки издутия си дюкян в хълмчето й. Действията му бяха несъзнателни. Не се интересуваше дали ще извлече полза от тях или само ще тегли последствията. Ако се беше замислил дори за миг, никога нямаше да ги извърши. Не би му и хрумнало.

Джейнълин тихо извика и действителността се стовари върху главата му с пълна сила, а заедно с нея срамът и самопрезрението.

Моментално я пусна. Без да каже дума, прекоси кухнята с три разкрача, грабна ботушите, шапката и якето си и изхвърча през вратата навън в проливния дъжд.

В мига, в който стигна до пикапа, паркиран зад гаража, тъмнината се разцепи от гигантска, нащърбена мълния, тя съедини небесната твърд и земята с ослепително бяло зарево, изтрещя от гняв и пропи въздуха с озон.

Буи си рече, че това е божията десница, която иска да го удари и умори. Беше на косъм да го улучи.

От гръмотевицата бутилките и чашите зад бара се раздрънчаха.

— Комай навън се заформя истинска буря — забеляза Хап Холистър и наля на Кий още едно питие.

— Добре ме накисна. Трябваше да летя до Мидланд тая вечер, да откарам един търговец на петрол и жена му вкъщи.

— Адски се гордея с теб, Кий. Значи не ти е изпила чавка акъла да хвърчиш в туй временце.

— Там е работата, че аз бях навит. Ама жената я хвана шубето. Вика, че не щяла да умира в самолетна катастрофа.

Хап поклати глава пред бабаитлъка на по-младия мъж и отиде да обслужи останалите клиенти, които се бяха престрашили да дойдат в „Палмата“, въпреки бурята. Някои играеха билярд, подпираха се на щеките си и сръбваха бира, докато си чакаха реда. Други гледаха бейзболен мач от края на сезона върху екрана на огромния телевизор, монтиран под тавана в ъгъла на заведението. Пиячите се бяха събрали на групички от по двама и трима.

Единствен Кий седеше сам в дъното на бара. Мрачното му изражение и прегърбените рамене ясно издаваха настроението му. Слухът за произшествието в „Бързо и евтино“ беше стигнал до ушите на всички в града и затова присъстващите в кръчмата се отнасяха със съчувствено разбиране към негласната му молба да не го закачат.

Кий си мислеше за Джоди, докато отпиваше от новото питие, но разсъжденията му не преливаха от умиление. Гореше от желание да изрита майка си яко по задника. В болницата, пък и след това, когато с Джейнълин я откараха вкъщи, въпреки препоръките на лекаря и собствения си здрав разум, Джоди не спря да мърмори, да се жалва и да отблъсква опитите им да й създадат елементарни удобства.

— Ще ти наема денонощна медицинска сестра, Джоди — каза й той, докато Джейнълин я уговаряше да си легне. — Джейнълин ходи на работа. Мен по цял ден ме няма. Мейдейл е чудесна помощница, но не можем да разчитаме на нея, че ще се справи, ако отново получиш пристъп, както сутринта. Край тебе постоянно трябва да се навърта някой.

— Идеята ти е превъзходна, Кий! — възкликна Джейнълин. — Нали, мамо?

Без да обръща внимание на Джейнълин, Джоди издуха дима от току-що запалената си цигара право в лицето му.

— На своя глава ще ми наемаш сестра?

— Ще бъде неотлъчно до теб, за да те обслужва.

— Мога и сама да се обслужвам, много ти благодаря. Не ми е притрябвала някаква си повлекана да се суети около мене, да ме командва, да ми рови из вещите и най-безогледно да ме краде, щом си обърна гърба.