Сандра Браун - Пламъци

— Обадих се в една първокласна агенция в Далас — заобяснява й търпеливо той. — Едва ли ще ни изпратят някоя крадла. Уточних какви са изискванията ни. Дадох ясно да се разбере, че ти не си инвалид, че си независима и държиш на самостоятелността си. Ще проверят в картотеката си, да видят кои са на разположение в момента, но обещаха да изпратят сестра най-късно до утре следобед.

Очите на Джоди се присвиха като цепчици.

— Обади се пак и откажи. Кой, по дяволите, те е упълномощил да вземаш решения вместо мен?

— Мамо, Кий е направил това, защото е сметнал, че е най-добро за теб.

— Ще му кажа аз, кое е най-добро за мен. Искам да се разкара от очите ми. Ти също — тросна се тя и грабна сакото си от ръцете на Джейнълин, която й беше помогнала да го свали. — Махайте се от стаята ми. И двамата. — От страх да не предизвикат друг пристъп, те излязоха.

Тревожеше се за нея до смърт. Когато я зърна просната на пода в „Бързо и евтино“ с плюнки на брадичката и стопено достойнство, едва не припадна. Но едва ли можеше да изпитва неизменно състрадание, като всеки негов опит да бъде мил се посрещаше на нож.

Проклятие, ще преглъща глупостите на Джоди. Цял живот го е правил. На фона на разклатеното й здраве словесните им схватки бяха дреболия. Лошото в момента е, че майка му не желае да приеме сериозността на заболяването си. В кърпа й е вързано да умре, ако не се подложи на предписаното лечение. Само глупак може да си играе така със смъртта.

В следващия миг Кий се усмихна дяволито, защото си спомни, че беше готов да се вреже в буреносния студен фронт и щеше да го стори, ако пътниците, наели самолета, не бяха отменили полета.

Но това беше хазарт, игра на сполуката и на риска, с неизвестен изход. Не е същото, като да получиш предупреждение от докторите, че си заредена бомба със закъснител и ако не вземеш мерки, можеш да умреш, или, което би било по лошо според Кий, да вегетираш през останалата част от живота си.

Лекарят в окръжната болница бе съобщил без заобикалки на него и Джейнълин диагнозата на Джоди с всички стряскащи подробности. Би желал да чуе и друго мнение. Например, на Лара Малори.

— По дяволите! — Даде знак на Хап да му налее още едно питие.

Най-малко искаше да се сеща за Лара Малори. Но тя му въздействаше като упоителното уиски, нахлуваше в главата му, просмукваше се вътре и целия го замайваше. Тихо и невидимо присъстваше постоянно в ума му и се гавреше с мислите му.

Дали е заченала от брат му? Съпругът й знаел ли е? Ами Кларк? Дали новината, че детето му е загинало насилствено, не го е довела до самоубийство? И ако е така, тогава не беше ли длъжен заради Кларк — и заради Лара — да отиде в Монтесангре и да научи обстоятелствата около смъртта на детето? Не, по дяволите. Не е негова работа. Никой не го е определял за попечител на Кларк. Това си е неин проблем. Да се оправя сама. Няма нищо общо с него.

Но колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че Ашли му е племенница. Мъчеше се да прогони тези натрапчиви съмнения от главата си, но беше невъзможно. Както не бе в състояние да забрави и покрусата на Лара, докато разказваше за жестокото убийство на дъщеря си. Господи, как би могъл човек да съхрани разсъдъка си след подобно преживяване?

Преди няколко седмици беше готов да се обзаложи на последния си цент, че никога не би проявил капка милост към Лара Малори. Но след като изслуша историята й, трябваше да е гадно копеле, за да не се трогне от нея. Затова я прегърна. Искаше да я утеши. И я целуна.

Ядосан пресуши питието си и се втренчи в чашата, която взе да върти и върти върху гладкия плот на бара.

Да, целуна я. И то не просто ей така, едва-едва, от съжаление, без друго чувство. Целуна омъжената любовница на брат си, която отгоре на всичко беше напаст за неговото семейство. Тя го обвини, че се е възползвал от емоционалния й срив, но грешеше. О, той само се престори, че е отгатнала вярно подбудите му, но, бог му е свидетел, когато я целуваше, най-малко си мислеше, че е долна измамница и прелюбодейка, подлъгала брат му. Докато я държеше в прегръдките си, с тия отзивчиво разтворени устни, тя беше просто жена, която копнееше да докосне. Без да ще, бе спазил основното правило, което сам си беше определил — напълно бе изключил името й от съзнанието си.

— Няма ли по-интересни занимания за теб, освен да зяпаш как се топи ледът? Например, да почерпиш една дама с питие?

Кий се навъси при това неприятно натрапване, вдигна очи и видя Дарси Уинстън да седи на столчето до него.