Сандра Браун - Дългото очакване

— Но ти си в съзнание и не трябваше да понасяш всичко това сама.

Марни поклати глава.

— В болницата Дейвид щеше да се чувства неудобно. Нямаше да може да каже „сбогом“ на баба си, тъй че стоенето му там щеше да е излишно и безсмислено. Така стана по-добре. Смъртта й беше безболезнена. Струва ми се, че това е най-многото, на което можем да се надяваме всички ние. Макар че — с труд добави Марни — тя умря като нещастна жена.

— Марни.

Ло протегна силните си ръце и обхвана тесните й рамене. Тя се възпротиви, но той упорстваше и не я пусна. Най-накрая Марни се предаде и го остави да я привлече в прегръдките си. Опря буза на голата му мокра гръд. Той зарови пръсти в косата й. С другата си ръка я галеше утешително по гърба.

— Съжалявам, Ло. Толкова много съжалявам.

— Съжаляваш ли? — Той я остави да си поплаче няколко минути, а после прошепна: — Разкажи ми всичко.

Марни шумно подсмръкна, цялата предница на блузата й беше мокра. Банските му гащета бяха оставили голямо тъмно петно отпред на полата й, но тя дори не го забеляза.

— През тази седмица ходих да я видя и я попитах защо ти е изпратила онези писма.

— Тя опита ли да отрече?

— Не. Както ти предположи, искала е да бъде разкрита. Затова е написала моя адрес на пликовете. Каза ми, че е била сигурна, че ще ни откриеш.

— Откъде е знаела, че аз съм бащата на Дейвид?

— Подозирала го е от самото начало и ми каза, че е трябвало да е пълна глупачка, за да не разбере. Изчислила е времето между връзката ти с Шарън и рождената дата на Дейвид. Освен това колкото повече растял Дейвид, толкова повече заприличвал на теб.

Марни вдигна глава и го погледна.

— Ло, тя не ти е изпратила онези писма заради Дейвид. Въобще не е мислила за него тогава. Направила го е от озлобление.

— Няма защо да ми се извиняваш от нейно име, Марни.

— Имам чувството, че трябва да го направя. Колкото повече говорехме, толкова по-озлобена ставаше. Попита ме защо ти трябва да си живееш като в приказките, когато цялото й семейство е било съсипано заради теб.

Марни се наклони леко и опря глава на гърдите му.

— Майка ми сякаш беше забравила за непокорството и лошите постъпки на Шарън. Нямаше смисъл да споря с нея. Пък и се страхувах да го направя. Лекарят ме беше предупредил, че кръвното й налягане е високо.

— Сигурен съм, че си се справила по най-добрия възможен начин. И всъщност моят живот повече прилича на приказка, откакто се появи Дейвид. — Брадичката му докосна темето й. — Каза ли й, че той временно живее при мен?

— Да, и тя злобно се изсмя. Искаше й се да вярва, че той ти пречи. — Марни вдигна поглед към него. — Съжалявам, че тези писма ти причиниха такива неприятности, Ло.

— Нямаше неприятности. Може би се разтревожих малко. И то за кратко време. Не се притеснявай повече за това, Марни. Всичко свърши. Всички можем да бъдем доволни.

Беше толкова приятно да стои в прегръдките му, да усеща ръцете му около кръста си. Тъкмо защото и беше толкова приятно, тя си наложи да се освободи от прегръдките му.

— Къде е Дейвид? Скоро ли ще се върне? Трябва да му кажа за баба му.

— Отиде на купон у един свой приятел. Не се притеснявай — добави Ло, като забеляза разтревоженото й лице, — преди да го пусна, говорих с родителите на момчето. Семейство Муър.

— О, Джак Муър. Двамата с Дейвид са приятели от толкова години. Добро семейство.

— И аз стигнах до същото заключение и го пуснах, при условие че ще остане там до сутринта. Не ми се искаше да обикаля с колата по улиците в събота през нощта.

— Добре. Значи ще го намеря у семейство Муър. Довиждане, Ло. Благодаря ти, че ми позволи да поплача на твоите — Вместо да произнесе думата „гърди“ тя се усмихна неловко и понечи да тръгне към вратата.

— Ехей, ехей! — Ло я хвана за ръката и я обърна към себе си. — Може ли да ти предложа нещо? — Марни въпросително наклони глава на една страна. — Защо не оставиш Дейвид да се забавлява? Нищо не може да се направи тази вечер, нали така?

— Прав си. Пък и всичко вече е уредено.

— Утре сутринта момчето може да научи тъжната новина. Купонът е по случай завършването на гимназията. Пепси, пици и „Плейбой“ до пръсване, както ми каза той.

— Ами — Тя няколко пъти прокара пръсти през косата си. — Сигурно си прав. Звънни ми сутринта, когато той се прибере, и ще мина да го взема.

Тя посегна към бравата. Ло отново обхвана раменете й с ръце.

— Може ли да ти направя и едно друго предложение? — Марни пак го погледна въпросително. — Остани тук тази нощ.