Сандра Браун - Дългото очакване

— Пожелай си нещо.

— Мамо — простена Дейвид и извъртя очи към тавана. Но накрая се предаде и изгаси свещите с едно духване.

Марни разряза триетажната шоколадова торта, в която беше вложила толкова много труд, и им сервира огромни парчета. Унищожиха ги за рекордно кратко време.

— А сега е време за подаръците. — Тя излезе от стаята и след малко се върна с пакет, увит в лъскава хартия. — Отвори този първо.

— Първо ли? Да не искаш да кажеш, че има и още един?

Тя се усмихна загадъчно и рече с напевен глас:

— Няма да ти кажа. Нали знаеш колко много обичам изненадите.

Едва сдържайки вълнението си, тя застана зад стола на Дейвид, докато той развиваше пакета — вътре имаше комплект нови дрехи.

— Страхотни са, мамо! — възкликна той, като вдигна панталона и ризата. — Направо са страхотни.

— Харесват ли ти?

— Да, бива си ги.

Двамата бяха толкова заети да разглеждат дрехите, които бяха ушити по последната мода, че не забелязаха как Ло се приближи до прозореца и погледна навън. Той се обърна към тях и с глава посочи към двора.

— Ще трябва да излезеш навън, за да отвориш моя подарък — рече Ло на Дейвид.

— Навън ли?

— Хайде. И ти, Марни.

Ло ги избута навън през входната врата. Дейвид направи само няколко крачки и забеляза новата лъскава спортна кола, паркирана на алеята. Мигновено се закова на място. Сините му очи се опулиха, той зяпна и рязко се обърна.

— Откъде се появи?

— Докараха я. Точно навреме, слава богу.

— Искаш да кажеш, че това е подарък за мен. Марка „Айрок“? „Айрок“?

— Честит рожден ден! — каза Ло и разтърси връзка ключове пред носа на Дейвид.

Дейвид вторачи поглед в ключовете, после в Ло, в Марни. После направи задно кълбо на тревата, грабна ключовете от Ло и се втурна към новата кола.

— Почакай! — рече през смях Ло и се затича след него. — Трябва да ти покажа някои неща, преди да потеглиш с нея.

Двамата се качиха в колата. Марни незабелязано се промъкна обратно в къщата. Страхуваше се, че може да се разкрещи и затова затисна с юмрук устата си.

Празнично подредената маса сякаш й се присмиваше. Бързо, гневно духна свещите, поставени в центъра. Новите дрехи, които беше подарила на Дейвид, лежаха забравени върху лъскавата хартия, с която с такава любов ги беше увила. Те сякаш също й се присмиваха. С широк гневен жест тя ги смъкна от масата на пода. После извади от джоба си една увита в лъскава хартия кутийка и се опита да я унищожи, докато дереше с нокти хартията и панделката, с която бе вързана.

— Каза да ти предам, че ще отиде да покаже колата си на Джак, но няма да се бави много — рече Ло, който се появи забързано в този миг. — Ти не каза ли…

Той се закова на място, когато тя рязко се обърна с вид на кобра, готова да ухапе.

— Какво трябваше да кажа, Ло? Какво? Че той не може да приеме колата? Че е прекалено скъпа и лъскава за един ученик от гимназията, който едва днес е получил шофьорската си книжка? Че е трябвало първо да се посъветваш с мен? Че нямаш право да му правиш такива скъпи подаръци? Кое от тези неща трябваше да кажа, за да проваля празника на Дейвид?

Ло помълча известно време. После рече:

— Въобще не ми хрумна да се посъветвам с теб.

— Е, трябваше да го направиш. Аз съм негова майка.

— А пък аз съм негов баща.

— Ти си Дядо Коледа! — кресна тя.

Сълзи се стичаха по пламналите й бузи, но тя дори не ги забеляза. Нито пък съзнаваше, че ръцете й са вдървено отпуснати надолу и малкото й тяло е сковано от ярост.

— Ти се появи в живота на Дейвид с подаръци. Ти си истински, ти си великолепен, ти си като бог. Лесно е да си баща, когато не сменяш пелени и не стоиш по цяла нощ до леглото на болното дете. Никога не ти се е налагало да го наказваш, когато сърцето ти се къса за него. Да, ти пропусна всичко това, нали?

— Ти сама си решила да отгледаш Дейвид.

— И отново бих взела същото решение. Аз го обичам. Дори щях да го кърмя, ако можех. Направила съм хиляди жертви, за да му осигуря прилично съществуване.

Вдигна ръка да го спре, като видя, че се готви да каже нещо.

— Всичко съм правила с радост и по собствено желание. Не очаквам благодарност от него. Знам, че ме обича. Искам само да ти кажа колко ми е неприятно, че ти се появи точно сега в живота му и се опитваш да ми го отнемеш.

— Не е вярно, Марни.

— Вече го направи. Той живее при теб, а не при мен. Ти му подари тази луксозна кола и…

Тя млъкна и се обърна с гръб към него, като стискаше малката кутийка в ръце.

— Какво?