Сандра Браун - Дългото очакване

Тя направо зяпна.

— Какво?

— В това състояние ще бъдеш истинска заплаха за другите шофьори на пътя. Освен това не знам дали ще имаш сили да се добереш до колата си. И независимо от физическите ти възможности, аз смятам, че не бива да оставаш сама тази нощ.

— Ще се справя.

— Но защо въобще трябва да се справяш с нещо? Имам няколко спални, в които още никой не е нощувал.

— Макар че леглата несъмнено вече са били използвани.

Той се намръщи.

— Никога ли не забравяш? Обещавам ти, че през тази нощ няма да се появи нито една полугола двойка наоколо. Всичките ми приятели вече знаят, че сега при мен живее едно момче и че подобни изпълнения тук са табу.

— А ти какво им каза?

— Че ще трябва да си намерят някое друго място.

— Имам предвид Дейвид. Какво им каза за него?

— Нищо не съм им обяснявал.

— Защото не искаш да стане скандал.

— Защото не дължа обяснение на никого за ерекцията, която съм получил преди седемнайсет години! — Но се овладя и продължи по-спокойно: — За да им обясня какъв ми е той, трябва да започна с това каква си ми ти — жената, която Дейвид нарича мама. А подобно обяснение ще бъде дяволски сложно. Затова съм оставил всички сами да си правят заключения.

— И?

Той красноречиво сви рамене.

— Не знам. Никой не е посмял да си каже мнението за неговото появяване. Но пък всички го харесаха. Вече няколко пъти го водих в космическия център. Удивен съм, че това момче знае толкова много за космическата програма.

— Цял живот е проявявал интерес към нея.

— Ти си създала у него този интерес, Благодаря ти. — Със силните си пръсти той стисна китката й и леко я дръпна. — А сега ще останеш ли тук мирно и кротко?

— Въобще нямам такова намерение.

Устните му потръпнаха и се изкривиха в язвителна усмивка.

— Никога ли?

Марни рязко се обърна и отново посегна към дръжката на вратата.

— Добре де, добре, съжалявам. Глупаво се пошегувах, и то съвсем не навреме. Нали разбираш, ние в космическия център обикновено дърдорим или за полетите, или за секс. Затова понякога, без да искам, подхвърлям подобни двусмислици. — Ло стисна още по-здраво китката й. — Най-близкият душ е в тази посока.

— Ло, не мога така — опита се да възрази тя, докато вървеше, залитайки, след него.

— Дейвид никога няма да ми прости, ако те оставя сама тази нощ. Той си мисли, че си прекрасна като луната.

— А ти си стъпвал на Луната.

Ло придоби скромен вид.

— Бъркаш ме с Нийл Армстронг. Никога не съм ходил на Луната. Ето, влез тук.

Той я избута в една разкошна спалня, която бе така безукорно чиста, та човек наистина можеше да си помисли, че никога не е била използвана.

— През онази врата се влиза в банята. Вземи душ. Ще ти приготвя нещо за ядене.

— Не съм гладна.

— Е, аз съм гладен. Хайде, Венера. Дамата иска да остане сама.

Той излезе, а Венера го следваше, почти докосвайки босите му крака. Марни бавно се обърна и се огледа. Въздъхна тежко, като съзнаваше, че е доволна, задето Ло бе взел това решение вместо нея. Бе изтощена и възможността да се пъхне под душа й се видя прекрасна.

Банята беше красива като всички останали стаи в къщата и бе замислена така, че да удовлетворява всички желания на собственика. Горещите струи на душа изскачаха от стратегически разположени розетки и масажираха умореното й тяло.

Марни се уви с една хавлия, подсуши косата си с пухкава кърпа, а след това набързо се облече. Зашляпа боса към кухнята, където Ло водеше разговор с Венера.

Зърна я с ъгълчето на окото си и се обърна към нея.

— Тъкмо питах Венера дали предпочиташ майонеза или горчица.

— Горчица.

— Добре.

— Да не е от горещата. — Веждите му подскочиха нагоре.

— Още по-добре.

Ло щедро намаза две филии от френското хлебче с ароматна горчица и сложи отгоре дебели резени сирене и шунка. Скоро се появиха два огромни сандвича с всички необходими подправки.

Той възседна един стол и посочи на Марни съседния. Беше сменил мокрите бански гащета с къс панталон и спортна фланелка. Затова Марни вече не се притесняваше толкова заради мократа си коса и босите си крака.

— Хайде да те няма, Венера! Ще получиш остатъците. — С увиснала опашка кучето се сви в един ъгъл. — Дейвид я е разглезил. Храни я направо от масата.

Марни се нахвърли върху храната, но не забелязваше, че яде лакомо, докато не видя усмивката на Ло.

— Кога си се хранила за последен път?

— Снощи. Вкусно е — каза тя, като кимна към чинията си. — Ти явно много добре се справяш в кухнята. Почистил си моята по-добре от мен.