Сандра Браун - Дългото очакване

— За един принц, който бил страхотно красив и си мислел, че има всичко, което светът може да му предложи. Той летял нависоко и в буквален, и в преносен смисъл. Бил наистина много наперен тип. Но ето че един ден получил някакво писмо, което го отвело до онази скромна къща, заобиколена с цветни лехи. Дамата, която живеела в къщата, работела в градината като селянка. Коленете й били изцапани, а над горната й устна имало капчици пот. Но тя не била селянка, ами предрешена принцеса. Тя самата не знаела, че е принцеса, но всички наоколо знаели това, защото била мила, добра и красива, с лъскава черна коса и големи сиви очи и устни Господи, какви устни имала!

Той млъкна, за да погледа устните й, като нежно ги очерта с пръст.

— Както и да е, принцът надникнал веднъж в тези големи сиви очи, целунал тези сладки-сладки устни и си казал: „Охо, братко, ти си загубен“. В обичайния си стил той започнал да се държи като негодник, например отправял необосновани обвинения и завоалирани заплахи и уреждал шумни купони, на които дори не му се искало да присъства. А принцесата си отмъстила, като го прокълнала. И той вече бил сляп за всички други жени. Щял направо да умре от желание, но единствената жена, която виждал и желаел, била принцесата. Затова отишъл при една прорицателка и я попитал: „Какво да направя с тази принцеса, дявол да я вземе?“ А прорицателката му отговорила: „За един принц ти наистина си много глупав. Измисли някакъв начин да я вкараш в леглото си“.

Ло се наведе, за да види как Марни възприема неговата необикновена приказка. Но тя вече не възприемаше нищо. Спеше.

Марни въздъхна дълбоко и отвори очи. Тялото й бе отмаляло и обхванато от сладка леност, която проникваше във всяка клетка. Ударите на сърцето й бяха силни и отмерени. Почти усещаше как кръвта се разлива във вените й. Струваше й се, че никога не е била тъй спокойна и отпусната. Беше прекрасно да лежи така и да не прави нищо.

Прозина се и се протегна. Тъкмо тогава кракът й докосна нечий крак. Тя застина на място. После бавно се обърна на другата страна.

Ло спеше до нея. Русата му коса бе разрошена, а долната част на лицето му бе потъмняла от наболата брада. Завивките го покриваха до кръста. Гръдният му кош беше гол.

Като лежеше съвсем неподвижно и почти не смееше да диша, Марни го разглеждаше. Минутите бързо отлитаха. Нещо й подсказваше, че трябва веднага да напусне леглото, докато все още е в безопасност. Тогава при следващата си среща двамата щяха да могат да се погледнат с чиста съвест и да се преструват, че не са прекарали нощта в едно легло. Но тя бе толкова уморена от усилията да стои „в безопасност“, че нямаше сили да се помръдне.

Вентилаторът бавно се въртеше над главата й. Сънливото му бръмчене сякаш я хипнотизираше. Все още бе много рано и в спалнята царете сумрак. Затова тя си позволи през следващите няколко безценни минути да направи онова, което й се искаше, вместо онова, което й диктуваше съвестта. За момента си наложи да отхвърли всички неприятни мисли за смъртта на майка си, за несигурното бъдеще, свързано със съдбата на Дейвид, за невъзможната й любов към този мъж, който сега лежеше до нея.

Колко много го обичаше! Колко много го бе обичала, откакто за първи път я бе ослепил с убийствената си усмивка и я бе нарекъл малката.

— Добро утро.

Отначало си помисли, че й се причува. Но после видя как устните му се извиха в добре познатата усмивка. Очите му останаха затворени.

— Какво правиш при мен в леглото, Ло?

— Възбуждам се.

Тя преглътна така мъчително, че се чу.

— Откога си тук? Цяла нощ ли? Спал си тук?

— Да. Само от време на време заспивах. Слушах как дишаш. Наблюдавах те. Желаех те. — Той отвори очи. Бяха ослепително сини в сумрачната стая. Усмихна се и безпомощно сви рамене. — Възбуждах се.

— Как разбра, че съм будна?

— Усетих го. Започна да дишаш по друг начин. По-бързо. Все едно че беше възбудена. — Ло се пресегна и докосна нацупените й устни. — Възбудена ли си? — хрипливо прошепна той.

Тя само го гледаше втренчено и се къпеше в горещия син блясък на очите му. Марни неволно облиза устните си, от които той не откъсваше поглед.

— Възбудена ли си, Марни? — тихо простена Ло. — Не ми отговаряй, както смяташ, че е правилно или подходящо за случая. Кажи ми истината. Възбудена ли си?

Тя кимна, преди да отговори гласно. Едва отвори устни и той се примъкна до нея и я целуна леко. Отначало само леко докосна устните й няколко пъти. После езикът му погъделичка средата на горната й устна. Тялото й инстинктивно се устреми към него.