Сандра Браун - Дългото очакване

— Не бих могъл да ги преброя.

— Точно така.

— Но при теб случаят не е такъв, нали? Хващам се на бас, че мъжете, които са успели да се вмъкнат в леглото ти, се броят на пръстите на едната ти ръка.

Това жестоко засегна самочувствието й.

— Защо говориш така?

— Защото присъствието на Дейвид би попречило на една романтична връзка. Прав ли съм?

— Страшно много грешиш — отвърна тя със същия леден тон, с който го беше отпратила преди няколко дни. — Една романтична връзка би попречила на живота ми с Дейвид. Което означава, полковник Кинкейд, че вашият син е бил отгледан в морална среда.

— Все още не съм го признал за свой син.

— О! — слисано възкликна тя. — Предположих, че след като дойде на мача и реши да видиш Дейвид отново, вече си сигурен.

— Преди да предприема…

— Какво да предприемеш? — изплашено попита тя.

— Все още не знам. Първо трябва да съм сигурен, че аз съм му баща. Ти ме разбираш, нали?

— Можеш да разчиташ само на моята дума и на невероятната ви прилика.

— Разбрах, че могат да се направят някои изследвания — бавно каза Ло. — Не доказват бащинството, но чрез тях е възможно да бъдат елиминирани някои вероятни грешки.

— Чувала съм за това.

— Бих искал ние с Дейвид да си направим тези изследвания. Искам да елиминирам всички възможни съмнения.

— Смяташ, че това е необходимо?

— Да, Марни. Така е. За мое собствено успокоение.

Марни въздъхна и каза:

— Аз не бих могла да те спра, нали?

— Ще ми помогнеш ли?

Тя се позамисли, преди да му отговори.

— На Дейвид трябва да са му направили пълни изследвания преди започването на футболния сезон. Тогава са му взели кръв. Резултатите сигурно не представляват тайна.

— Аз ще се справя. С кого да се свържа.

Марни му написа името на клиниката, където момчето е било подложено на основен медицински преглед, и му подаде листчето тъкмо когато Дейвид се присъедини към тях.

Той се настани на колене до тяхната маса и заудря по нея, сякаш беше голям барабан.

— Готова съм да тръгнем, щом решите. На електронните игри разпердушиних всички, изгониха ме, защото ми дължат пари.

Ло се засмя и помогна на Марни да стане от стола си. Тя напразно се опита да плати половината сметка, Ло упорито отказваше. Тръгнаха си сред аплодисментите, предназначени за капитана на „Торнадо“, който бе спасил днес отбора си, и за неговия знаменит гост.

След няколко минути тримата вече пътуваха с колата по магистралата.

— Ей, Ло, ти пропусна завоя към стадиона — обади се Дейвид от задната седалка.

— Но не и завоя към моята къща.

— Твоята къща ли? — попита Марни.

— Помислих си, че може би ще поискате да поплувате и да се разхладите.

— Наистина ли, Ло? Имаш басейн? Мамо, той има басейн.

— Става късно.

— Дейвид утре няма да ходи на училище. Моля те!

Тъй като Ло управляваше колата, тя нямаше право на избор, но съвсем не бе във възторг от възможността да му отидат на гости. Не й се искаше Дейвид да се сближава прекалено много с тази знаменитост, която с танцова стъпка се бе появила в живота им и също така с танцова стъпка щеше да го напусне, когато и дотегнеше да има син.

И ако Ло се почувстваше задължен да признае Дейвид, можеше ли нейната стара къща, която отчаяно се нуждаеше от ремонт, да се сравнява с неговия великолепен модерен дом с плувен басейн в задния двор и с аквариум, вграден в стената на трапезарията?

Аквариумът беше просто едно от хилядите неща, които Дейвид определи като „Страхотни!“, докато надничаше от стая в стая. Златистата ловджийска хрътка изръмжа на Марни, но веднага хареса Дейвид и вървеше неизменно по петите му, като въртеше опашка и току го близваше по коленете.

— Страшна къща, нали? — възкликна Дейвид, когато излезе на червения подиум, за да се възхити на огромния басейн.

— Хайде хвърляй се! — каза му Ло. — Но първо се съблечи.

Дейвид побърза да го стори и само по къси спортни гащета се гмурна във водата, без да се колебае.

— В добра форма е — отбеляза Ло.

— Вземаше уроци по плуване — рече Марни.

— Не превъзхожда ли другите във всичко, с което се заеме?

— Да. — Тя погледна изкосо Ло. — Не е наследил тези прекалено големи способности от майка си.

Те го наблюдаваха — Дейвид няколко пъти преплува басейна по цялата му дължина, преди да спре да си почине. Венера беше близо до него, тичаше напред-назад покрай басейна и развълнувано лаеше. Когато Дейвид излезе, за да си поеме дъх, тя го близна по лицето.