Сандра Браун - Дългото очакване

— Това куче ме обожава — каза той и се опита да избегне буйните й прояви на обич.

— Днес не съм я разхождал. Защо не я изведеш за малко? — предложи Ло. — Едно червено ферари се е настанило на две пресечки оттук в южна посока. По това време обикновено е паркирано пред входа.

Дейвид се измъкна от басейна и пое от протегнатите ръце на Ло хавлиена кърпа и каишката на Венера.

— Хайде, момичето ми. Ще се върнем след малко. — Момчето и неговият нов предан приятел излязоха през задната врата. Тя шумно се затръшна след тях.

— Струва ми се, че тази вечер Венера е готова да избяга с него, стига да я помоли за това — каза Ло. — Ама че безсрамница.

— Той винаги е искал да има куче.

— А защо никога не е имал?

Кестенявите вежди на Ло се сбърчиха над носа.

— Заради майка ми. Домашните любимци я изнервят. А откакто тя е в санаториума, не ми е останало време да му взема куче.

Ло се позамисли, а после кимна към кабинката в дъното от другата страна на басейна.

— Съблекалнята за малки момиченца е ей там. В шкафчето има богат избор от бански костюми, но не съм сигурен, че ще намериш някой толкова малък, та да ти става.

— Не ми трябва бански костюм.

Той пристъпи към нея. Гласът му стана по-плътен. Усмивката — многозначителна.

— Още по-добре тогава.

— Нямах това предвид.

— И преди си плувала гола. Спомням си.

— Имаш грешка, ако говориш за онази нощ, когато вие двамата с Шарън плувахте голи.

— Да, права си. Ти отказа да съблечеш банския си. И двамата се опитахме да те накараме да го направиш, но ти не искаше.

— Можеха да те осъдят за развращаване на малолетни.

— Тогава ти не ми даде никаква възможност да го направя. Започна да плачеш и избяга. Защо?

Марни безмълвно поклати глава, гледайки като хипнотизирана посребрената му от лунната светлина коса. Така бе изглеждала и на Галвестънския плаж в онази нощ, когато Шарън я бе нарекла страхливка и бе заплашила да я удуши, ако я издаде на родителите им.

Тогава Ло бе проявил мъничко повече търпение, като я уговаряше:

— Хайде, малката. Няма да те заболи. Няма да те порази гръм, не бой се.

Колко много й се искаше тогава да влезе с него в топлата солена вода, но се срамуваше от детинското си тяло и изпитваше ужасен страх, че може да ги хванат.

— Защо тогава не дойде да плуваме голи? От мен ли се страхуваше?

— Не — изшептя Марни.

— Защо се разплака тогава, Марни? Срамуваше ли се?

— Разплаках се, защото бях ядосана.

— Ядосана? На мен ли беше ядосана?

— На теб. На Шарън. Мразех те, защото можеше да се отнасяш така безгрижно към всичко това, а аз не можех. Но най-много бях ядосана на себе си. Толкова много ми се искаше да се присъединя към вас, нали разбираш, но нямах смелост.

Зениците на Ло съвсем лекичко се свиха.

— Сега имаш шанс да наваксаш пропуснатата възможност.

— Все още ми липсва смелост.

— Не и на мен.

Той набързо свали спортните си обувки и чорапите. С едно движение смъкна през глава полото си. То докосна голите й крака и падна на подиума.

— Ло?

— Хъм-м-м?

Очите й жадно оглеждаха гръдния му кош. Триъгълникът от руси косъмчета, който бе видяла там, когато Ло беше на двайсет години, междувременно се бе, разширил и обхващаше целите му гърди. Цветът им беше по-наситен, златисто-кестеняв. Косъмчета и кичурчета се виеха върху твърдите и изпъкнали мускули и около гръдните зърна, давайки напоследък повод на един изключително предприемчив и находчив импресарио да предложи да се заеме с производството и продажбата на плакати с образа на Ло Кинкейд — този образец на мъжката хубост.

Според неговата идея на този плакат голият до кръста Ло трябваше да носи имитация на скафандър с отворен до пъпа цип. И да стои на фона на една ракета със символично значение. Човекът обещаваше да продаде милиони такива плакати. Нямало да е необходимо НАСА да прибягва до парите на данъкоплатците, за да прави своите космически изследвания. Касата й щяла да бъде пълна с пари, дошли от портмонетата на пощурели от възторг почитателки.

Разбира се, в НАСА бяха ужасени. Дори не удостоиха тази идея с официален коментар. Медиите се позабавляваха няколко дни с нея и после всичко затихна от само себе си.

Но сега Марни стоеше там с пресъхнали устни, влажни длани и омекнали колене и си мислеше, че идеята на онзи тип не е била лишена от своите достойнства.

Ло свали спортния си панталон и го изрита настрани, а после пъхна палци под ластика на долните си гащета. Марни инстинктивно посегна, за да го спре. Докосването на топлата му кожа я накара мигновено да дръпне ръката си.