Сандра Браун - Дългото очакване

— Ло, не мога да позволя Дейвид да ме види да плувам гола в твоя басейн — каза тя. — Това е някаква нелепа, детинска игра. Престани.

— Тогава не ми разваляй удоволствието и иди да си сложиш един бански костюм.

Сините очи гледаха предизвикателно сивите. Сивите навярно щяха да издържат по-дълго, ако синеокият не бе повдигнал въпросително вежди и не бе пъхнал отново палци под ластика на долните си гащета. Сините очи спечелиха битката.

Марни вдървено отиде до вратата на кабинката за преобличане, след което силно я затръшна след себе си. Изпробва три бански костюма и десет минути по-късно се появи, облечена с черно трико. Материята бе достатъчно еластична, за да не виси на крехката й фигура, макар че банският бе с един номер по-голям от необходимото.

Марни уверено отиде до трамплина, подскочи няколко пъти, за да го опита, а после изпълни красив скок. Когато изплува, Ло й ръкопляскаше, като плуваше го гръб и риташе с всички сили с крака, за да се задържи на повърхността.

— Много добре.

— Благодаря.

Тя доплува до стълбичката и успя да се изкачи до средата й, когато пръстите на Ло обхванаха глезена й. Той я смъкна обратно в басейна и я притисна към облицованата му с плочки стена.

Когато бедрото му се докосна до нейното, Марни шумно си пое дъх.

— Ло, ти…

— Ъхъ. Обичам да плувам гол. Много е приятно.

— И това е твоето верую, нали? Щом нещо ти е приятно, направи го.

— А твоето верую гласи: щом нещо ти е приятно, значи е грях. — Той бръсна една капчица от ухото й и докосна шията й с устни. — Поне веднъж малката светица би трябвало да се отпусне и да се остави на течението, нали така? Опитай. Направи нещо, скъпа, нещо…

Тя опря длани в раменете му и рязко го отблъсна, при което водата наоколо силно се разплиска.

— Затова го правиш, нали? — гневно възкликна Марни.

— Защото е вълнуващо, предизвикателно, дръзко. Един юноша ей сега ще завари майка си във водата заедно с гол мъж и това ти се вижда много вълнуващо и необичайно.

Марни се хвана за перилото на стълбичката и почти се изкачи догоре, когато той отново я дръпна и я събори във водата, но не така нежно, както предишния път.

Този път дланите му се плъзнаха под мишниците й. Притиснаха отстрани гърдите й и те почти изскочиха над горната част на банския й костюм. Той го забеляза. Забеляза също така и вълнуващо настръхналите й гръдни зърна под мократа и плътно прилепнала материя. Задържа я достатъчно близо до себе си, за да усети върху корема си неговата възбуда.

— Единствената причина да направя това — каза Ло през стиснати зъби — е, че веднъж вече се докоснах до теб. Оттогава мисля само за едно — да те докосна отново.

Погледна устните й. Бяха мокри от водата на басейна и от това, че тя току ги облизваше неволно. Червилото й се беше изтрило. Марни нямаше представа колко възбуждащо му се видя всичко това.

— Ако имах достатъчно ум в главата си преди седемнайсет години — добави той, като изръмжа, — в онази нощ щях да смъкна банския ти костюм и да те замъкна в морето. Може би ако ти бях помогнал да превъзмогнеш задръжките си, ако ти бях помогнал да опознаеш мъжкото тяло, щеше да се превърнеш в чувствена жена вместо в скована и изсушена девица и моралистка, каквато си.

Марни впери поглед в отражението си в огледалото, поставено на тоалетната й масичка. Наскоро бе навършила трийсет години, но кожата й все още бе свежа и гладка като на младо момиче. Само очите й правеха лицето й да изглежда по-зряло. От деня на раждането й те съзерцаваха сериозно този свят. Или поне така изглеждаше.

Ето защо Ло я смяташе за прекалена светица. Винаги бе правила такова впечатление на хората. През детските й години и по-късно все й се присмиваха, че е прекалено праволинейна, прекалено скучна, прекалено сериозна.

Наистина ли хората си мислеха, че й харесва да бъде прекалено съвестна? Не й харесваше. Беше досадно. Никога не й е било приятно да играе ролята на малката светица. Но все някой трябваше да го прави. И след като Шарън беше лудетината на семейството, Марни трябваше да се държи като нейната строга компаньонка.

Тя с въздишка угаси лампата, приближи се до самотното си легло и свали пеньоара си. Леко опипа тялото си през нощницата. Беше слабо и източено. Никога нямаше да притежава така наречените пищни форми. А Шарън се бе развила рано и мъжете бяха започнали да се обръщат след нея още когато стана на дванайсет години. За ужас на родителите им.

Когато беше в добро настроение — което се случваше много рядко, — Шарън обясняваше на отчаяната си по-малка сестра, че само трябва да има търпение и ще дочака бедрата й да станат по женски заоблени, а гърдите да наедреят.