Сандра Браун - Дългото очакване

— Харесва ли ти това? — попита тя.

— Кое? Случайният контакт ли?

— Да поставяш жените в неудобно положение.

— Всъщност неудобните положения никога не са били по моята специалност. Предпочитам сексуалните ми връзки да са колкото може по-неусложнени, за да успея да се съсредоточа върху основното.

В желанието си да заличи ехидната усмивчица от лицето му тя се насочи към сериозния проблем, който ги бе събрал днес.

— Какво пишеше в писмото?

Слънцето вече се бе спуснало много ниско и огромна сянка падаше върху пейките, където двамата седяха. Ло свали очилата си. Марни забеляза как развеселеният му поглед изведнъж потъмня и стана сериозен.

— Все същото.

— Още по-заплашително ли е? — попита тя, загрижена за сигурността на Дейвид.

— Не съвсем. Напомнят ми какъв празник ще настане за медиите, когато тази история за Дейвид излезе на бял свят. Не че е необходимо да ми го напомнят — добави той тихо.

— И за Дейвид това няма да е приятно.

— Знам — отвърна той с извинителен тон. — Не съм чак такъв егоист, за какъвто явно ме вземаш. Точно сега трябва да мисля логично, да бъда практичен и да не влагам никакви емоции. Единственият начин да пипнем този тип е да се опитаме да мислим като него. Прав ли съм?

Тя кимна. Ло веднага омекна.

— Аз представлявам голяма мишена, всеки би могъл да хвърли кал по мен. Който и да е авторът на тези писма, той е достатъчно интелигентен, за да проумее това и да го използва като преимущество. Той не е смахнат. Това е един добре обмислен план за проваляне на моята кариера.

— Разбирам, че тази работа би могла да направи живота ти неприятен, но не мога да си представя как разкриването на едно младежко прегрешение ще провали кариерата ти.

— НАСА си възвърна част от доверието, изгубено след инцидента с „Челинджър“.

— Главно благодарение на теб.

Той рязко сви рамене.

— Но ръководството ни все още го тресе треска. Няма да допуснат нито една грешка. Тези хора не желаят никакъв скандал. И ако снимката на незаконния ми син, когото не съм признал, се появи по кориците на жълтите вестници, какви според теб ще бъдат моите шансове да летя отново?

— И ти искаш това?

Изражението на лицето му подсказваше, че това е най-тъпият въпрос, който някога са му задавали.

— Да, дявол да го вземе. Броят на полетите е ограничен, екипажите са малобройни. Искам да летя колкото може повече, преди да остарея, преди в равномерната линия на поредната ми кардиограма да се появи някоя внезапна извивка, преди да ме измести някой млад пилот. О, да, искам да летя отново.

— Ти страшно много обичаш това, нали, Ло?

— Както обичам Адамовото си ребро, Рей Чарлс и секса.

— Струва ми се, че досега всъщност не разбирах колко си уязвим. И през ум не ми минаваше, че подобно публично изобличение би могло да се отрази на кариерата ти.

— Няма да ме уволнят. Но с тази лоша репутация ще бъда направо унищожен. Ще подготвям други за онова, което бих искал сам да върша. — Сви устни. — Онзи, който ме заплашва, знае колко е важно за мен да летя в космоса.

— Не съм аз — каза тя разпалено и машинално притисна длан към гърдите си. — За мен и за Дейвид би било много по-добре нещата да си останат такива, каквито са. Ако разбере, че ти си му баща, това само ще усложни живота му.

Ло се ядоса.

— Защо?

— Защото ти си това, което си, ето защо. Какво ще правиш с този пораснал син?

— Ще ходя и на други футболни мачове.

— И на по-малко партита.

— Виждам, че не пропускаш нищо.

Тя замълча. Не й се искаше Ло да разбере, че всяка сутрин най-напред преглеждаше вестниците, за да види дали не споменават за него по някакъв повод. Понякога се появяваше и негова снимка на светските страници.

— Ето че започва — каза тя и насочи вниманието му отново към игрището.

Преди да изминат и две минути от началото на второто полувреме, „Торнадо“ отбеляза гол, с което изравни резултата. Но времето бързо летеше и напрежението все повече нарастваше, докато най-после остана само една минута до края на мача. Както изглеждаше, щеше да има продължение. Всички зрители на стадиона бяха станали на крака, гласовете им бяха прегракнали от викане, а духът и енергията на играчите видимо спадаха.

— Ето застани тук, ще виждаш по-добре — каза Ло на Марни. Той я хвана през кръста и я повдигна, за да стъпи на пейката отпред. — Така по-добре ли е?

— Много по-добре.

За първи път след започването на мача тя виждаше добре цялото игрище.

— Не, не! — простена Марни заедно с всички останали наоколо, когато играчите на „Торнадо“ се опитаха да вкарат гол и топката премина на сантиметри от вратата. — Овладей топката, Дейвид! Вземи я от — Точно така! — изкрещя тя, като направи фуния с ръце.