Шърли Бъзби - Любовта на черния конник

Надеждите й обаче бяха напразни. Едва Сам седна зад бюрото и Маргарет избухна.

— Нареди му да се махне оттук! Аз съм твоя жена, майка на нероденото ти дете и ти казвам, че нито миг повече не мога да го търпя в къщата си!

— Това нямаше да бъде твоя къща — отвърна бързо Янси — ако не се бях заблудил така в теб.

— О, как можеш да говориш такива ужасни неща! — проплака Маргарет и погледна умоляващо Сам с пълни със сълзи очи. — Така ли ще стоиш и ще го оставиш да ми говори по този начин? Мислех, че ме обичаш!

Сам й отвърна помирително, хвърляйки предупредителен поглед към сина си:

— Разбира се, че те обичам, Маргарет! А сега, скъпа, не се разстройвай — Янси е просто ядосан, а иначе не мисли така.

— Напротив, точно така мисля — вметна Янси без капка разкаяние на намръщеното си лице.

Свидетел по неволя на грозната сцена, която се разиграваше пред очите й, Сара изпитваше съчувствие към Сам. Той й приличаше на кокал между две разярени кучета — кучета, които обичаше.

Без да обръща внимание на забележката на Янси, Маргарет се взираше в Сам и притискаше дантелена кърпичка към очите си.

— О, Сам! Ти знаеш колко ме измъчва той и колко нещастна ме прави. А в моето състояние…

— Какъв великолепен театър, скъпа мащехо! — прекъсна я Янси, неочаквано развеселен. — Мислила ли си някога — освен когато се омъжи за богат човек — да си изкарваш прехраната на сцената?

Маргарет го погледна иззад кърпичката си, но преди да успее да отговори, Сам уморено изрече:

— Моля ви! Нека спрем за момент!

Янси се поколеба и Сара почувства, че тъкмо в този момент той забеляза колко уморен е Сам и си даде сметка, че той току-що се е върнал от дълъг път. Погледът му се смекчи и той се задоволи само да отбележи:

— Dios! Как можеш да й вярваш, когато тя изопачава всичко за собствена изгода!

— Изопачавам ли като казвам, че преди пет минути се закани да ме убиеш? — попита Маргарет с триумфална усмивка.

Сам се обърна към сина си с изкривено от уплаха изражение.

— Истина ли е това?

Янси подигравателно изкриви устни.

— Si! Казах й, че и тя, и децата й никога няма да притежават и един сантиметър от земите на Алварес и ще я убия, ако това се случи.

Въпреки заплахата за живота на жена му, Сам изглеждаше по-скоро смутен.

— Но за какво става дума? Маргарет няма претенции към твоите земи.

— Но Сам, скъпи — спокойно каза Маргарет. — Забрави ли Каза Палома? Хилядите акри земя, които дон Армандо е дал на теб и Маделина когато се е родил Янси?

— Не съм забравил, естествено — отвърна Сам, явно объркан.

— Но ти какво общо имаш с това? И каква връзка има Каза Палома с желанието на Янси да те убие?

— О, скъпи, ти си забравил, нали? — тъжно произнесе Маргарет. — Или само си ме успокоявал? — Тя изглеждаше примирена. — Предполагам, че винаги моето дете ще бъде на заден план…

С всяка дума на Маргарет Сам ставаше все по-смутен и объркан, докато лицето на Янси се смръщваше.

Настъпи заплашителна тишина, стаята се изпълни с напрежение и даже въздухът се нажежи. Сара леко подскочи, когато Янси внезапно избухна.

— Рог Dios! — Наведен напред, той удари с юмрук фината повърхност на бюрото пред баща си. — Не искам повече да си играем на криеница и да гледам как тя те води за носа. Обещал ли си, че ще дадеш Каза Палома на детето й или не?

Уплашен, Сам местеше поглед от неговото лице към нейното и обратно и тихо промърмори:

— Никога не съм обещавал… твърдо. Може да съм казал нещо, че се надявам… може би един ден… че ти и нероденото ми дете може да живеете в разбирателство. — Той хвърли извинителен поглед към Маргарет. — Но, скъпа моя, как си могла да помислиш… Винаги съм желал Янси да наследи един ден Каза Палома — тя принадлежи от векове на майчиния му род.

Сините очи на Маргарет се изпълниха със сълзи и тя погледна укорително Сам.

— Разбирам. Ти се съобразяваш най-напред с желанията на Янси. Независимо дали става дума за правата на детето ми или за това, че съм подложена на такъв тормоз в моето състояние.

Сам беше видимо разчувстван и безпомощно я гледаше.

— Мила Маргарет, не се натъжавай така. Знаеш, че не е добре за теб. — Жално хлипане се разнесе в стаята и Сам бързо добави: — Ако това значи толкова много за теб, скъпа, можем да го обсъдим по-късно. Вероятно ще постигнем някакъв компромис.

Маргарет заобиколи бюрото и обгърна с ръце шията на Сам.

— О, мили, зная, че ти няма да се отречеш от мен! — целуна го тя по бузата. — Каква ужасна жена съм, скъпи! Ти сигурно си изтощен от пътуването, а аз се карам тук с непоносимия ти син. Остани и уреди нещата с Янси, а аз ще наредя да ти затоплят банята.