Шърли Бъзби: Любовта на черния конник

Янси пръв се съвзе и на матовото му лице се появи язвителна усмивка.

— Следващият път когато идвам, трябва предварително да се уверя, че сте си в къщи преди да напусна Ранчо дел Сол. Цяло щастие е, че най-после се прибирате, mi padre, защото още един ден в Магнолия Гроув с прекрасната ви съпруга за компания щеше да ме накара да я убия!

— Янси! — възкликна объркано Сам. — Не ми казвай, че пак сте се карали с Маргарет. В нейното състояние…

Янси се усмихна още по-язвително.

— Повярвайте, сър, въпреки състоянието си, Маргарет е способна на всичко! — Той едва сега забеляза Сара, която стоеше зад Сам и й хвърли изучаващ поглед. — О, какво е това? — присмехулно попита той. — Вашето последно изкупление?

— Престани! — избухна Сам. — Сара е почти дете и не може да спори на равна нога с теб. Баща й е умрял скоро. Той ми беше далечен братовчед, а Сара сега е под моя опека и ти ще се отнасяш към нея с цялото уважение, което дължиш на един член на семейството ни.

— О, да, разбира се, че твоето семейство заслужава такова уважение, si.

Женски глас изведнъж се разнесе зад Янси.

— Кой е? С кого говориш?

Янси демонстративно се поклони и пристъпи в преддверието.

— С твоя обичан съпруг и с момичето, чийто… хм… настойник е той.

— Сам ли? Той се е върнал! — долетя задъхан глас и след миг на прага се появи като видение едно създание с руси къдрици и бистросини очи в рокля от бледосиня коприна с фина дантела. В това облекло — кринолин с обемни поли и здраво стегнат корсет — бременната на Маргарет не си личеше особено, с изключение на леко наедрялата талия, която никакви дантели не можеха да скрият, както и пълнотата на внушителния й бюст. Тя беше олицетворение на женската красота.

Сам не беше преувеличил, твърдейки че Маргарет е прекрасна. Тя имаше огромни очи с дълги мигли, изящно оформен малък нос, розови купидонови устни и прелъстително тяло. Сара не се учудваше, че и Янси, и Сам се бяха влюбили в нея. С младежко възхищение в очите, съзнавайки, че тя самата не е сресана и роклята й не е чиста, Сара се взираше с надежда в прекрасното лице на Маргарет. Тази жена беше съпруга на Сам и ако не я харесаше…

Един поглед на студените сини очи и капризно свитите устни бяха достатъчни Сара да разбере, че не е добре дошла в този дом.

— О, ти все пак я доведе — произнесе Маргарет.

Сам понечи да успокои нещата, но Янси се намеси:

— Ето как бъдещото майчинство разкрива милия и любящ характер на жената… но това в твоя случай не важи, нали скъпа ми мащехо?

Маргарет сви юмруци и сините й очи гневно проблеснаха.

— Не мога да издържам повече — извика тя. — Връщай се в нещастното си ранчо, пълно с добитък и змии. Да не си стъпил повече в къщата ми!

— Магнолия Гроув все още не е твоя, скъпа мащехо — въпреки намеренията ти! — гневно отвърна Янси, а очите му злобно проблеснаха.

— Янси! Маргарет! Престанете! — ядосано се намеси Сам. Той се огледа измъчено и забеляза иконома — висок, представителен мулат с костюм в бяло и червено. Сам се обърна към спорещите и каза сприхаво: — Тук не е място за спорове! Елате в библиотеката да говорим насаме. — После погледна към иконома и леко му се усмихна. — Здравей, Бартоломю! Върнах се, както виждаш. Кажи на Танси и я помоли да приготви моите любими картофени кюфтета за вечеря. Кажи също така да приготвят Розовата стая за Сара Раулингс. Аз съм й настойник и от сега нататък тя ще живее с нас и искам всички да се държат любезно и учтиво с нея.

— Разбира се, сър. Всичко ще е както трябва. — Бартоломю се поклони и изчезна.

С изражение на уплашен заек Сам погледна пак към Янси и Маргарет.

— Моля ви, елате в библиотеката.

Сара си помисли, че трябваше да я поверят на Бартоломю; всъщност от все сърце се надяваше да бе станало така. Но пропускайки Янси и Маргарет пред себе си, Сам здраво я хвана за ръката и я поведе със себе си.

— Съжалявам, че те въвеждам в къщата при такива обстоятелства — промърмори той — но щом ще живееш с нас, трябва да видиш къде си попаднала.

Сара нямаше друг избор и последва Сам. Тя подтичваше зад него и си мислеше, че сигурно не за първи път Янси и Маргарет се спречкват, а Сам се опитва да ги сдобри.

Щом стигнаха до библиотеката, Сам пусна ръката й. Библиотеката беше просторна стая с дълги лавици с книги, покриващи всяко свободно място на стените, незаето от високите прозорци с рубинени завеси. Сам се запъти към масивното бюро от черешово дърво в единия край на стаята, а Сара успя да се скрие в един тъмен ъгъл като се молеше Янси и Маргарет да се вразумят.