Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Ала в този прекрасен априлски ден бурните събития от последните седмици не вълнуваха Сабрина. След като преди шест години Брет се появи в живота й, нещастието сякаш преследваше дома им.

Сабрина си припомни бързото му заминаване — само час след развалянето на годежа — и как тогава се радваше, че няма да й се наложи да гледа лъжливата му, предателска физиономия. Ала скоро разбра, че се самозалъгваше. През изминалите шест години, винаги когато самотата заплашваше да я задуши, си казваше, че все пак щеше да е по-добре, ако се бе омъжила за него, вместо цял живот да копнее по неосъществимото.

Дните след прибързаното заминаване на Брет бяха най-страшните в живота й. След смъртта на майка си също беше страдала, но тогава поне е баща си се утешаваха взаимно. След развалянето на годежа Алехандро се почувства ужасно засегнат. Не можеше да разбере защо дъщеря му е променила така внезапно решението си. На няколко пъти Сабрина едва не разкри тайната на Констанца, но обещанието, което бе дала на по-възрастната от нея жена, запечатваше устата й.

Баща й не я упрекваше, но се държеше на разстояние и се изплъзваше при всеки опит за сдобряване. Две седмици след заминаването на Брет Бонита й каза направо:

— Не те разбирам, дете! Защо не помисли какво вършиш? Как можа да бъдеш толкова жестока?

Побесняла от гняв, Сабрина изсъска:

— Защо всички съжалявате само него? Защо мислите, че е било по моя вина? Никому ли не хрумна, че съм имала основателна причина да постъпя така?

— А имаше ли такава? — попита Бонита с малко по-мек тон. Кафявите очи гледаха мъдро и замислено.

— Вярвах, че имам.

Скоро животът пое обичайния си ход. Алехандро стана по-достъпен, любовта към дъщерята беше по-силна от разочарованието. След известно време можаха да възстановят поне част от старата хармония, макар че отношенията им никога не станаха като предишните.

Тогава Карлос донесе вестта за заминаването на Констанца и обясни, че щяла да живее в Испания. Не се знаело точно с кого… След като Карлос се сбогува, Сабрина се скри в павилиона и избухна в ядни, горчиви сълзи. Гневеше се на Брет и още повече на себе си, защото продължаваше да го обича. В продължение на десетина дни се мяташе между страха и радостта, защото й се струваше, че е забременяла. Ала скоро се убеди, че не е бременна, и със странна смесица от облекчение и тъга се зае да подреди, доколкото можеше, объркания си живот. Около пет седмици по-късно внезапно се появи Оли. Носеше писмо от Брет и каза, че изисквало незабавен отговор. Съдържанието беше кратко:

Ако очакваш дете, само кажи на Оли, че отговорът ти е „да“. Тогава ще се върна и незабавно ще се оженя за теб.

Тя разкъса писмото на мънички парченца и хладно заяви:

— Можеш да кажеш на шефа си, че отговорът е „не“!

Оли й разказа, че двамата е Брет наели квартира от другата страна на Сабин, защото шефът имал да урежда още нещо е нея или поне така му казал. Щели да потеглят веднага щом узнаел отговора й.

Оли бе горчиво разочарован и е присъщото си нахалство се опита да я накара да промени мнението си, но Сабрина остана непреклонна. Накрая момъкът се примири и я натовари с послание до Лупе. Той непременно щял да дойде пак, независимо дали след година или след десет, и се надявал тя да го чака.

— Не исках да оставя Лупе, но сега шефът се нуждае от мен повече от всякога. Кажете й, че щом шефът се оправи, ще дойда да я взема. Кълна се!

И набързо изчезна. След този разговор Сабрина отново се изправи лице в лице с действителността и се постара да разруши веднъж завинаги илюзията, каквато представляваше любовта й към Брет Дейнджърмънд. Приключи с нея, като с някой прекрасен сън, превърнал се внезапно в кошмар, и е огромно усилие на волята взе отново в ръка разпръснатите нишки на своя живот. Предаде на Лупе посланието на Оли и й завидя. Момичето щеше да продължи да се надява.

Все пак ставаха и добри неща. Сабрина започна да обръща повече внимание на Лупе и когато няколко месеца по-късно Бонита предложи да обучат някое момиче, което да поеме задачите й на камериерка, Сабрина избра Лупе. Бонита много се зарадва. Момичето й беше кръщелница и се оказа изключително възприемчиво и сръчно.

При мисълта за вярната стара Бонита лицето на Сабрина помръкна. Дали вече знаеше, че дните й са преброени, когато потърси момиче да заеме мястото й един ден? Само година по-късно почина по време на епидемия от треска.

Съдбата избира странни пътища, казваше си Сабрина. Беше ли съдба, че през 1804 година чичо Луис бе убит от един от биковете, купени от баща й?