Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Сабрина се изправи и изведнъж се почувства по-добре. Хвърли презрителен поглед на черната си копринена рокля. Крайно време беше да наръси с нафталин жалейните дрехи и отново да погледне света право в лицето — Алехандро също би желал това.

Няколко минути по-късно се прибра в хасиендата и тъкмо минаваше през двора, когато я повика Клементе.

— Сеньорита Сабрина — заговори той, леко свъсил чело, — имате посещение.

— Кой е?

— Не го познавам. Един млад мъж. Струва ми се познат, но…

Любопитна, Сабрина забърза към входа. Там беше вързан кон и до него беше застанал висок, строен младеж. Очевидно идваше от дълъг път.

Тя тръгна към него.

— Какво ще обичате?

Младият мъж се обърна. Не особено красивото му лице й се стори странно познато. Трябва да го беше виждала вече някъде. Вгледа се в тъмните коси и усмихнатите кафяви очи.

— Познавам ли ви? — попита след известно време Напомняте ми на някого.

— По-добре да не ви напомнях! — засмя се непознатият. — Казах ви, че ще се върна, нали, мис?

— Оли! — извика смаяно Сабрина.

Наистина беше Оли? През последните шест години се беше източил и бе навършил двадесет и пет години. Вече не приличаше на мъдрата малка маймунка, каквато беше по-рано. Чипият нос беше станал представителен, брадичката остро изсечена, челото — по-широко. Беше се превърнал в учудващо привлекателен млад мъж. Но умните, кръгли кафяви очи не се бяха променили никак, както и безсрамната усмивка.

— Като се прибрахме миналото лято с шефа, му казах, че за мен е крайно време да спазя обещанието си към Лупе. Бяха ми необходими месеци, за да го убедя. — Оли примигна срещу Сабрина. — Ала той най-после се установи за постоянно, та има нужда от мен и Лупе, за да му водим домакинството както трябва.

— Ах, Оли, толкова се радвам да те видя пак! Но няма да те задържам. Сигурна съм, че първо искаш да поздравиш другиго.

Оли се изчерви до уши, преглътна и изведнъж започна да нервничи. Подръпна поводите и заекна:

— Ами… Тя дали… Искам да кажа, дали Лупе…

— Имаш предвид дали Лупе е още тук? — усмихна се Сабрина и сърцето й се сви. — Разбира се. Сега е моя камериерка. Но от мен няма да научиш нищо повече. Сам поговори с нея.

Тя нареди да извикат Лупе в малкия салон. Момичето дотича и без да забележи Оли, задъхано попита:

— Вярно ли е, сеньорита, че моят Оли се е върнал? Едва тогава го видя и смаяно прошепна: — Оли, мили наистина ли си ти? — И развълнувано се вгледа в промененото му лице.

Оли кимна бавно. Не можеше да се нагледа на стройната фигура на любимата си и нежното й лице. Преди шест години тя беше още дете, а сега го посрещаше красива млада жена е огромни тъмни очи, гъста черна коса и прелестна уста.

Двамата стояха безмълвни един срещу друг и Сабрина тихо напусна стаята. Без да виждат и чуват какво става наоколо им, те тръгнаха като лунатици един към друг и се хвърлиха в прегръдките си.

Едва бе поутихнала първата радост от пристигането на Оли, когато Сабрина бе обзета от парещо неспокойство. Носеше ли той вест от Брет? Дали ужасната неизвестност най-после щеше да свърши?

В двора срещна Франсиска, която здравата й се накара, че е позволила на Оли да влезе в къщата, а след това, както винаги, изля отровен поток от ругатни за несправедливостите, които била принудена да търпи от Брет Дейнджърмънд, както и за предателството на Алехандро.

Сабрина послуша известно време гневната тирада, но скоро й дойде до гуша.

— Престани! — заповяда решително тя. — Положението е достатъчно неприятно, не е необходимо да го усложняваш още повече. Няма да търпя да обиждаш паметта на баща ми!

Избухването на Франсиска разруши окончателно радостта й от пристигането на Оли. Втурна се гневно по стълбите, шумолейки с полите си, и потърси утеха в самотата на стаята си. Но и там не намери спокойствие, защото не можеше да си отговори какво щеше да й донесе присъствието му. Дори не й идваше на ум, че Лупе, която много обичаше и ценеше, би могла да я напусне заради него. А също и това, че отказът на Лупе да изостави обичната си господарка можеше да създаде проблеми между току-що намерилите се влюбени.

Само един поглед към набразденото от сълзи лице на девойката, която половин час по-късно нахлу като луда в стаята й, беше достатъчен. Нещо беше тръгнало накриво.

Сабрина се надигна и направи опит да се усмихне.

— Какво стана, Лупе? Твоят Оли се върна и би трябвало да танцуваш от радост…