Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Още същата вечер Алехандро се помири със Сабрина и отстрани хармонията изглеждаше възстановена. Бащата бе толкова щастлив от годежа, че липсата на въодушевление у двете главни действащи лица въобще не му направи впечатление. Сабрина и Брет бяха изправени пред един и същи проблем — всеки искаше да вярва на другия, всеки желаеше женитбата и въпреки това…

Заложеният от Брет капан за бандитите наистина щракна. Сведенията за пренасянето на ценностите достигнаха където трябваше и Карлос, Брет и Оли посрещнаха с извадени пистолети тримата разбойници, които нападнаха колата със сено на червеникавия прашен път към Накодочес.

Надвиха ги бързо, но за съжаление нито един не бе заловен жив. И тримата загинаха под дъжда от куршуми.

Победителите се отърваха леко: Карлос бе леко ранен в лявото рамо, Алехандро получи драскотина на слепоочието, а ръката на един вакеро бе пронизана от куршум.

Ала всички болки бяха забравени сред всеобщото ликуване. Най-после областта бе освободена от тези алчни убийци.

За съжаление не само планът на Брет се увенча с успех. Още в събота Карлос препусна от ранчото на дел Торес направо при Констанца в Накодочес. Нахлу в спалнята й с разкривено от гняв лице.

— Край! — изкрещя той. — Сгодиха се!

Констанца пребледня като ленената нощница, която носеше.

— Значи е вярно — промълви тя. — Тогава трябва да предприемем стъпки, които да развалят годежа.

— Какви по-точно?

Констанца спокойно наметна халата си.

Трябва да уредиш Сабрина да се срещне с мен насаме, да кажем във вторник.

— Искам да знам какво смяташ да правиш! — продължаваше да упорства Карлос. — Толкова злато ти давам!

Констанца пренебрегна забележката и все така спокойно продължи:

— Трябва да убедиш Сабрина, че е наложително да разговаря е мен.

Карлос я сграбчи за рамото и здраво я разтърси.

— Престани да си играеш с мен! Кажи ми как ще накараш Сабрина да промени решението си!

Констанца го изгледа хладно.

— Твоята Сабрина е горда. Как смяташ, че ще постъпи, ако застане лице в лице е жена, която носи под сърцето си детето на Дейнджърмънд? С жена, на която собственият й годеник е обещал брак и я е напуснал само защото иска да се сдобие с богатството на друга?

— Коя е тази жена? Да не би да си ти? — Мрачният поглед на Карлос се плъзна по пищното й тяло. — Наистина ли носиш неговото копеле?

Констанца рязко се изсмя.

— Не ставай глупак! Естествено, че не. Но твоята Сабрина не може да знае това. Ще се подплатя с възглавничка, ще се хвърля през плач в краката й и ще я моля да позволи скъпият ми Брет да се ожени за единствената си любов. Ще твърдя, че го интересуват само парите й, докато в същото време копнее само за мен и за нашето дете!

— Това би могло да подейства — прошепна възхита но Карлос. — Сигурен съм, че ще се справиш!

Заради раните, които получи в битката с бандити те, Карлос остана да прекара нощта в ранчото на дел Торес, така че нямаше затруднения да предаде на Сабрина молбата на Констанца.

През последните дни годениците почти не бяха разменили дума насаме. Сабрина се чувстваше все по-несигурна. Нуждаеше се от неговата близост, очакваше признание в любов, за да се разсеят съмненията в мотивите за брака. Но Брет оставаше странно затворен, макар да се измъчваше от изпитателния й поглед. Въпреки че не би могла да каже какво точно очаква от годежа, Сабрина все пак се изненада, че се чувстваше така плаха и несигурна. Май беше най-добре наистина да се срещне с Констанца, която, както намекна Карлос, имала да й съобщи някои неща за Брет. Реши на следващия ден да отиде в два часа и павилиона и уведоми Карлос за намерението си, когато Брет и Алехандро се присъединиха към двамата, разговорът се завъртя около най-важното събитие на седмицата.

— Жалко, че избихме всички бандити! — промърмори горчиво Алехандро. — Сега никога няма да научим къде са скрили плячката си. Сигурно не са имали достатъчно време да продадат ценностите, които заграбиха на рождения ден на Сабрина. Скривалището трябва да е някъде наблизо…

Брет направи гримаса.

— Това беше единственото слабо място в плана не помислихме как да стигнем да откраднатите бижута. — Той спря за малко. — Забелязах че всички са мъртви едва когато Карлос се прицели в последния. Всъщност се надявах, че можем да ги пленим и разпитаме — заключи със съжаление той.

Карлос вдигна незаинтересовано рамене.

— Мисля, че повечето хора са доволни от резултата. Разбира се, щеше да бъде добре, ако бяхме намерили бижутата, но въпреки това всички ще спят по-спокойно, когато убийците вече не са между живите. Такава паплач не заслужава друго…