Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Брет присви очи, но не се остави да го предизвикат:

— Забравяте колко лесно се разпространяват новините в малка община като вашата. Обзалагам се, че най-късно утре следобед цял Накодочес ще знае за пътуването.

Алехандро кимна утвърдително.

— Е, добре! — Карлос бе принуден да се съгласи. — Бандитите може и да научат, но със сигурност ще разберат, че това е клопка.

— Няма! Защото Алехандро ще каже, че е решил да ги измами, като скрие ценностите в товар сено, което е продал на сеньор Гутиерес, който дава коне под наем. Че ще кара сам колата и ще вземе със себе си само двама вакерос, за да не се усъмнят бандитите, да потърсят подкрепление и да ги нападнат.

— Отлично! — Алехандро беше въодушевен. — И тези вакерос ще бъдете вие двамата с Карлос?

Брет се засмя.

— Не. Карлос, Оли и аз ще бъдем под сеното — въоръжени и готови за бой!

— Всичко това е добре обмислено, гринго — трябваше да признае дори Карлос, макар и след известно колебание.

Единствена Сабрина имаше възражения, защото се страхуваше за Брет, но той успя да я успокои.

— Да можех само да дойда и аз — мърмореше тъжно тя. — Справям се добре с пистолета. Нека се скрия с вас под сеното!

— Не! — извикаха единогласно тримата мъже и момичето трябваше да се признае за победено.

Карлос се надигна веднага.

— Трябва да уведомя и другите, както беше запланувано в началото — заяви той и побърза да напусне къщата.

След като си тръгна, тримата разговаряха още известно време за бандитите, но скоро преминаха към по-весела тема — сватбата, която щеше да се състои след няколко месеца. Алехандро се облегна назад и каза:

— Ще се чувствам самотен тук, когато се ожените и заминете за Ривървю. Надявам се често да ме посещавате.

Брет съобщи спокойно:

— Няма да живеем в Ривървю. Ще го наследи Гордън, моят полубрат.

— Какво? — извика, смаяно Сабрина. В душата й отново нахлуха съмнения.

Брет я изгледа крадешком, също изпълнен е недоверие.

— Ривървю не е мой и никога няма да ми принадлежи. Имам своя плантация в Луизиана. Не е толкова обширна, но не се бой — там също ще се грижат добре за теб. — Той не спомена за значителното си богатство, защото така и не проумя на какво се дължеше бурната реакция на Сабрина, когато научи, че няма да стане господарка на Ривървю. А младата жена никога не се интересуваше от положението си на наследница на голямо състояние. Дори и в този момент не би се сетила за това, особено ако Брет я бе уверил в любовта си и бе споменал по-рано, че е лишен от наследството на баща си. Но сега…

Мълчанието й само затвърди убеждението на Брет, че загубата на Ривървю й е неприятна. Изобщо не му мина през ума, че Сабрина се умълча, защото го счете за ловец на зестри. Отровното семе, посяно от Карлос, оказа своето въздействие и въпреки че и двамата се постараха да преодолеят съмненията и подозренията си, в душите им остана тревожеща несигурност и сърцата им кървяха от болка.

Алехандро не се обезпокои ни най-малко от загубата на Ривървю, защото отлично знаеше какво е финансовото състояние на Брет.

— Е, щом там нямат нужда от теб, можете да се установите и тук, нали? Не е много далеч денят, кога ще се наложи да предам ранчото в сигурни ръце и с най-голямо удоволствие бих го оставил на твоите грижи.

Алехандро съвсем не забеляза колко обидно за дъщеря му прозвуча това предложение. Дори насипа още сол в раната, като продължи:

— Дълго време не ми даваше мира мисълта, че ти, дъще, трябва сама да се справяш с този голям имот. Жената се нуждае от силен мъж, който да се грижи за нея, и след като Брет пое тази отговорност, отново ще мога да спя спокойно.

Сабрина се почувства понижена в положението на малолетно хлапе и буйната й кръв кипна. Изправи се и тържествено заяви:

— До днес не подозирах, че с годежа си автоматически губя и способността да се грижа сама за себе си! Какво щеше да направиш, татко, ако Брет не бе поискал ръката ми — да ме скриеш в някой манастир ли? — Засмя се невесело и хвърли унищожителен поглед към двамата мъже. — Извинете ме, ще се прибера и ще произнеса благодарствена молитва, че ми спестявате такава съдба.

Сабрина царствено прошумоля с полите си и напусна патиото. Алехандро уплашено се загледа след нея.

— Толкова е горда! Не биваше да казвам, че има нужда от закрила. Тя е уверена, че може да се справи сама с живота си, и има самочувствието на мъж…

Брет също проследи Сабрина с поглед.

— А може би това съвсем не беше причината за гнева й? Може би… — Гласът му стана дрезгав. — Може би беше нещо съвсем друго.