Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Брет се усмихна окуражително.

— Но все пак нещо от онова, което видя, ти се стори странно, нали?

Леони се сепна и широко разтвори очи.

— Боже мой, да! Почти го бях забравила. Като се промъквах под сводестата врата между две стаи, се престраших и хвърлих един поглед вътре. Губернаторът се държеше много странно. Лицето му беше разкривено от болка, но това явно не правеше впечатление на генерала. Напротив, той изглеждаше много доволен…

Тримата се спогледаха и Морган заяви бързо:

— Благодаря ти, скъпа. Ще ти обясня по-късно. Би ли ни оставила отново сами?

Леони се усмихна.

— Разбира се.

След като младата жена излезе, в стаята се възцари мрачна тишина. Накрая Брет изрази с думи онова, което мислеха и тримата:

— Отрова! Копелето е убило Гайозо! Морган попита:

— Но какво общо имат тези толкова стари истории с днешните събития?

— За да получите приемливо обяснение, ще се наложи да се поизмъчите още малко с моята теория. На мнение съм, че наистина е съществувала карта, нарисувана от Нолън и предназначена само за Уилкинсън. Тази карта е попаднала по някакъв начин в ръцете на Гайозо и Уилкинсън го е убил, за да си я върне. Нека приемем, че тази карта води до някакво съкровище. — Когато Морган презрително изсумтя, Брет добави: — Не забравяй как реагира Уилкинсън на невинната забележка на баща ми за голямото съкровище на ацтеките! Той и Нолън искаха да търсят мястото, но испанците убиха Нолън, преди да успеят да осъществят плановете си.

Брет забеляза, че лицето на Джейсън помръкна. Споменът за смъртта на Нолън очевидно му причиняваше болка. Поколеба се дали да продължи, но Джейсън поклати глава:

— Нолън беше добър приятел. Подкрепяше ме по време на пропиляната ми младост. Продължавай спокойно да разказваш.

— Това са само фантазии — възрази саркастично Морган, ала Брет не се остави да го отклонят от темата.

— След смъртта на Нолън през 1801 година испанците станаха особено подозрителни. Не приемаха никакви чужденци на своя територия, а границите се пазеха толкова строго, че никой не би съумял да изнесе съкровището от Испански Тексас. Освен това, ако Уилкинсън наистина е платен от Испания, надали е готов да прекъсне този източник на доходи. Не бива да си позволява грешки. А Нолън е мъртъв — Нолън, неговият доверен човек и единственият, който е познавал най-добре местата, през които е трябвало да минат. Затова мисля, че Уилкинсън го е дострашало и е решил да не рискува… досега.

— А защо именно сега? — попита Морган.

— Защото от миналата година насам постоянно ни дебне заплаха от война с Испания. Освен това се появи и Аарон Бур, появиха се слухове, че възнамерява да нахлуе в Мексико. Бур и Уилкинсън са сатанинска двойка, повярвайте!

Джейсън кимна.

— Започвам да разбирам накъде биеш. При изпълнението на плановете си Уилкинсън винаги избутва напред друг човек. Първо Нолън, а сега и Бур. Бур е като фигурата на носа на галиона. Той крои заговорите, а Уилкинсън се преструва, че поддържа всичко, казано от Бур, но зад гърба му крои свои собствени планове…

— И може по всяко време да изостави Бур, ако работата стане прекалено рискована — добави замислено Морган.

— Точно така — кимна Брет. — Ако Бур успее да намери хората и оръжието, от които се нуждае за нахлуването в Мексико, Уилкинсън просто ще се присъедини към него и незабелязано ще търси съкровището. Ако планът на Бур не успее, остава сегашното положение — война е Испания и завладяване на испанска територия с помощта на войските на Съединените Щати. Уилкинсън трябва само да реши коя възможност е по-изгодна за него. Мисля, че той стои в Сейнт Луис, защото обмисля по кой път да тръгне. Когато заеме позиция с войските по река Сабин, няма да му остане друг избор, освен да нападне испанците, а той би желал да направи това едва когато е абсолютно сигурен, че ще се добере до съкровището. След това вече ще е без значение какви са били връзките му с испанците.

— Едно нещо все още ме затруднява — намеси се Морган. — Цялата ви теория почива на предположението, че наистина съществува съкровище. Но ние нямаме доказателства!

— Напротив, имаме — заяви спокойно Джейсън, стана и нави ръкава на бялата си ленена риза. — Казах ви, че Нолън беше мой учител, но премълчах, че по време на едно пътуване в каньона Пало Дуро случайно попаднахме на съкровище на ацтеките. — Нави ръкава си почти до рамото и посочи тежка гривна от злато и смарагди, която обхващаше мускулестото рамо. — У Нолън остана двойникът й… Уверен съм, че само с нейна помощ е успял да убеди Уилкинсън в съществуването на съкровището. Със сигурност знам, че гривната му е коствала живота.