Шърли Бъзби - Циганката

Тази среща беше непредвидима случайност. Конят на Джейсън беше загубил подкова, а Ани, жената в леглото му, бе проявила обичайното си гостоприемство.

Джейсън лежа дълго, без да може да заспи, после стана от топлата постеля и пристъпи гол до прозореца. Блъсна дървените капаци, облегна се с две ръце на перваза и втренчи поглед в заобикалящия го мрак.

Лунната светлина го превръщаше в тъмна, сребърно блещукаща статуя. В черната му коса искряха златисти нишки; зелените очи бяха скрити от извънредно гъсти и дълги мигли. Носът, високите скули и чувствената уста също блестяха сребърни, докато брадичката и бузите бяха потопени в мрак; тъмните сенки правеха лицето му чуждо и кораво. Силните мускули на ръцете му играеха, гривната от злато и смарагди искреше на лунната светлина.

Той не можеше да мисли за нищо друго, освен за неочакваното появяване на Давалос. Сигурно имаше съвсем нормално обяснение, но Джейсън не можеше да повярва в него. Шестото чувство го предупреждаваше за надвиснала опасност и много му се искаше да знае дали преди онова злокобно тръгване към каньона Пало Дуро Нолан е имал същото предчувствие. В продължение на един дълъг миг фино оформената уста на мъжа се разкриви от болка. Само като си помислеше, че Нолан е мъртъв — убит от ръката на Давалос.

Господи, какво съм се закъхарил като някоя стара баба, каза си сърдито Джейсън. Нолан беше мъж и знаеше какъв риск поема. Все пак споменът за ужасното събитие не искаше да го напусне.

Нолан беше мъртъв, мъжете, които го придружиха в онова последно пътешествие, също бяха мъртви. Освен един. След завръщането си оцелелият разказа страшна история. Испанското колониално правителство в Ню Орлиънс побърза да отрече истинността й, но Джейсън повярва — познаваше отдавна Давалос и знаеше на какво е способен.

Ръцете на Джейсън се свиха в корави юмруци. И до днес се проклинаше, че по случайно стечение на обстоятелствата тогава беше извън страната. Беше достатъчно честен да си признае, че нито той, нито Пиещия кръв щяха да вземат участие в новата експедиция. Но откъде можеше да знае, че Давалос е успял да убеди испанския губернатор, че Нолан е шпионин? Можеше ли да узнае навреме, че Давалос е тръгнал с отряд испански войници да залови американеца Нолан, уж за да му попречи да проникне по-дълбоко на испанска територия?

Давалос знаеше, че Нолан е приятел на Джейсън, и това беше достатъчна причина да го намрази. Пръстите на мъжа неволно се плъзнаха по скъпоценната гривна. Нолан носеше двойника й и това беше истинската причина за проявената от Давалос жестокост. Макар че вещите на Нолан бяха върнати в Ню Орлиънс, златната гривна не беше между тях. Единственият оцелял съобщи, че Нолан бил още жив, когато се предали на испанците. Всички били живи, защото след кратка престрелка Давалос обещал да им осигури безпрепятствено излизане през границата. В служебния доклад на испанците се твърдеше, че Нолан е загинал, защото се е възпротивил на задържането. Джейсън се усмихна мрачно. Давалос не беше сдържал думата си. Нолан и хората му са били оковани и измъчвани. Последното, което видял оцелелият, било как отвели окования в белезници и усукан с вериги Нолан на нов разпит — при Давалос, който бил сам.

Още преди да узнае всички тези подробности, Джейсън призова Давалос на дуел веднага след завръщането си в Ню Орлиънс. Достатъчно му беше само да знае, че Давалос е бил предводител на отряда, тръгнал да преследва Нолан. Ала в момента, когато се готвеше да забие меча си в гърдите на испанеца, той си припомни старото им приятелство и отпусна ръка. Вместо да прониже сърцето, острието направи дълбока, грозна рязка напреки през челото, точно над веждите.

Развълнуван до дън душа и едновременно с това ядосан на неканените си мисли, Джейсън се обърна рязко и се мушна в топлото легло. Когато измръзналото му тяло докосна това на жената, тя се обърна и сънено промърмори:

— Джейсън?

С внезапно събудила се страст, той захапа нежно ухото й.

— Ани — пошепна той. — Ани, събуди се, мила.

Още в полусън, жената усети топлите му целувки по лицето и врата си. Събуди се истински едва когато устата му потърси нейната и веднага се притисна към набъбналата му мъжественост.

Джейсън простена, усетил милувката на опитните й ръце, и продължи да гали възбудено затопленото от съня тяло. След малко легна отгоре й, намести се между бедрата и нетърпеливо проникна в утробата й. Кръвта пулсираше в слепоочията му. Жената под него му отговаряше със същата страст и двамата достигнаха едновременно върха.