Шърли Бъзби - Циганката

Небето беше забулено от облаци, нощта черна и беззвездна. Сребърният сърп на луната рядко надничаше зад носещите се с голяма скорост дъждовни облаци; от провлака към сушата вееше леден вятър и брулеше сърдито крайбрежните скали на Корнуел.

Между полусрутените руини на стар нормански замък беше полегнало стройно младо момиче и напрегнато наблюдаваше сцената, която се разиграваше долу на брега, огряна само от оскъдната светлина на няколко фенера. Подобни на сенки човешки фигури трескаво прибираха дървени сандъци и каси в тясна пещера. Зад момичето стоеше дребен, мършав мъж, чиито черна коса и тъмен тен издаваха циганска кръв. Мануел беше дошъл само да я наглежда; Тамара обаче беше тук, за да наблюдава контрабандистите.

Момичето отчаяно се опитваше да намери по-удобно местенце върху острите камъни. От гърдите й се изтръгна жална въздишка. Колко й се искаше и тя да бъде долу на брега! Брат й Адам също беше там; не беше честно той да преживее подобно приключение, а тя да стои и да го чака. Обърна се недоволно към придружителя си:

— Не можем ли да слезем и ние долу, Мануел? Само да видим дали са донесли и нещо друго освен коприна и бренди!

Мануел заклати енергично глава; Тамара стисна сърдито устни и отново се обърна, за да не пропусне нищо от действията на контрабандистите. Не беше честно, че Мануел и Адам не се съгласиха с предложението й да облече мъжки дрехи и да ги последва, каза си възмутено тя. При това идеята беше лично нейна! Колкото повече размишляваше, толкова повече се разгневяваше. Ритна сърдито изгнилата стена и по склона се затъркаляха камъчета. Мануел стреснато я помоли да пази тишина, но тя не му обърна внимание. Как може да са толкова подли, мислеше тя. Само защото Адам беше на петнайсет, а тя едва на дванайсет!

След малко насочи поглед към неясните очертания на френския товарен кораб „Мариан“, който беше хвърлил котва непосредствено зад пенестия прибой. Само след няколко минути корабчето щеше да излезе от защитения от вятъра залив — с екипаж, чиито джобове тази нощ бяха натежали от английско злато.

Силен порив на вятъра я накара да пристегне тънкия шал около раменете си. Остана загледана в бавно отдалечаващия се кораб, докато не осъзна, че Рейна ще бъде ужасно ядосана, ако узнае за среднощното им приключение. В душата й се надигна чувство за вина. Старата циганка беше отгледала като майка нея и Адам. А пък ако откриеше, че собственият й син Мануел е помагал на контрабандистите, щеше да им одере кожите…

Мануел също мислеше за Рейна и се чувстваше все по-неловко от представата какво ще му се случи, ако майка му узнае, че е дал позволение на двете деца да участват в нощното приключение. Въздъхна от облекчение, когато суетнята на брега престана. Побутна Тамара и решително нареди:

— Адам ще се върне всеки момент. Време е да изчезваме. Чакай тук, докато доведа конете. И не смей да ми противоречиш! Ако някой разбере къде сме били, не се знае какво ни чака.

Когато Адйм изникна внезапно иззад един черен скален блок, Тамара се стресна и нададе уплашен писък. Блестящо-сините му очи искряха. Той размаха ухилено фенера и гордо показа на сестра си двете златни монети.

— Не е лошо за половин час работа, какво ще кажеш? Но ти нямаше да се справиш, сестричке. А ако беше изпищяла само веднъж, както направи току-що, цялата работа щеше да отиде по дяволите.

Не съм пищяла! — отговори гневно тя. — Ти нарочно се промъкна така, за да ме изплашиш.

— Ау, промъкнал съм се значи! — подигра я с приповдигнат глас Адам. Тамара не можа да понесе новата обида и се нахвърли отгоре му като зверче. Боричкането престана едва когато се появи Мануел с трите коня. Циганинът спря неподвижен, загледан в брата и сестрата. Вярно е, че са пораснали, каза си неволно той. Майка му непрекъснато му го втълпяваше. Тамара беше още дете, но напъпилите й гърди издаваха, че скоро ще се превърне в жена. Адам, едър и широкоплещест, вече привличаше възхитените погледи на младите циганки. Катраненочерните коси бяха в странно противоречие с безгрижните сини очи, а усмивката му беше не по-малко очарователна от тази на сестра му. Децата никак не си приличаха, с изключение на черната коса, но това не беше чудно, като се имаше предвид, че са несъщи брат и сестра. Имаха различни бащи. Бадемовидните очи на Тамара блестяха с невероятен виолетов цвят и бяха обкръжени от най-гъстите черни мигли, които беше виждал някога. Малката Тамара сигурно ще плени сърцата на много мъже, каза си тъжно той.