Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Това е смешно! Не ви разбирам. Ние сме женени! Всички документи, които имам, го доказват…

— Не спряхте да повтаряте това. Но има нещо гнило. Аз не съм се женил за вас! Изморих се от тази игра, която продължава седмици. Време е да прекратим това положение. Сега обличайте проклетата рокля или самият аз ще ви съблека и ще ви я нахлузя!

Леони видя, че Морган е готов да осъществи заканата си, взе роклята и промърмори глухо.

— Ще излезете ли, за да се облека, без да понасям похотливите ви погледи?

— Побързайте, защото може и да не се задоволя само с гледане!

Леони му обърна гръб и нахлузи роклята, без да сваля нощницата си, която в този случай изпълни функцията на фуста. После се изправи пред Морган с блеснали очи.

— Ето, господине! Доволен ли сте?

Морган дълго я разглеждаше. Роклята й стоеше очарователно, подчертаваше тънката й талия и закръглеността на надигащите се гърди. Цветът засилваше блясъка на кожата и великолепната медноруса грива. Морган вдигна ръката си, в която държеше документа, и спокойно попита.

— След като съм подписал този проклет лист, ще ми обясните ли как така имам син?

Леони знаеше, че рано или късно този въпрос ще бъде зададен, но не бе подготвена да даде отговор. Хваната натясно, тя не успя да прикрие смущението си.

Морган й заприлича на тигър, който дебне жертвата си и всеки миг ще се нахвърли върху нея. И наистина той скочи към Леони, като я сграбчи за раменете.

— Джъстин не е мой син, нали? — изръмжа той. Изпитваше такава ярост, примесена с болка, като че ли тя наистина бе неговата невярна съпруга.

Гърлото на Леони пресъхна и тя мъчително произнесе.

— Чуйте ме… Никога не съм искала…

— Какво искахте тогава? — прекъсна я Морган. — Да ми тръснете на ръцете копеле?

При думата копеле Леони скочи като попарена и с всичка сила удари Морган през лицето.

— Няма да ви позволя да обиждате Джъстин! — задъха се тя. — И ако някога посмеете да го докоснете, ще ви убия!

Морган стоеше замаян от силата на удара и разтърси глава, за да проясни мислите си. Той осъзна, че е оставил чувствата да надделеят над разума и пусна Леони.

— Не трябваше да казвам тази дума — призна той и стисна зъби. — Извинете ме. Детето няма нищо общо с тази гнусна история.

— И аз не трябваше да ви заблуждавам, че Джъстин е ваш син… но… не исках хората да се отнасят към него с презрение. Излъгах заради него! Не заради себе си. За него! Разбирате ли?

Морган отлично разбираше. Той отхвърли с усилие надигащата се в сърцето му нежност и като се бореше срещу желанието да я грабне в прегръдките си, сухо отговори.

— Засега да оставим Джъстин. Но все пак искам да знам кой е неговият баща. Може би ще се съгласите да ми кажете. Нали аз поех отговорността за това дете? И е естествено да съм осведомен за произхода му, не мислите ли?

Леони извърна глава, почервеняла от срам. Как да сподели с него, че изобщо не познава бащата на Джъстин? Един непознат, който я бе изнасилил и за когото не знаеше абсолютно нищо… Тя се опита да проговори, но думите заседнаха в гърлото й. Сведе глава.

— Не мога… умолявам ви, не настоявайте… — помоли тя с едва доловим шепот.

Дори най-непроницателният човек би забелязал нейното отчаяние. А Морган съвсем не бе непроницателен. Изпитваше отвращение към тази сцена, така очевидно мъчителна за нея, затова каза.

— Много добре, ще говорим за това друг път. Но няма да мръдна от тази стая, докато не изясним нещата между нас двамата. Не съм подписвал нито споразумението за вашата зестра, нито тази смешна уговорка за съпружеските си права. Ако се бях запознал с вас и се бяхме оженили наистина, щях да ви доведа в Боньор. Никога нямаше да ви оставя в Ню Орлиънс и не бих ви позволил да ми приписвате бащинството на дете, което не е мое!

— Не разбирам — каза Леони. — Пак ли започвате да твърдите, че не сме женени? По този начин ли смятате да не изплатите зестрата ми? Като ме обвинявате в лъжа?

Морган сдържа ругатнята си. Той хвана отново Леони за раменете и я погледна право в очите.

— Вие сте забележителен боец, признавам — каза той тихо, но битката свърши, скъпа. Изморих се от номерата ви. Сега искам истината и ще я получа, дори ако трябва да я изтръгна от сърцето ви!

— Но аз ви казвам истината — извика Леони, като се бореше да се освободи.

Той засили натиска на ръцете си.

— Признавам, че сбърках, като ви признах за моя съпруга. Но ако си въобразявате, че ще ви оставя да продължавате тази игра, докато напълно омагьосате семейството ми, жестоко се лъжете! — Морган не можеше повече да се мята между рая и ада, както последните седмици. Той притегли Леони към себе си и повтори с отчаяние. — Господи, ще ми кажете ли истината? Ще признаете ли, че сте излъгала от „А“ до „Я“? Обещавам да не вя търся сметка, но, в името на Бога, да свършим с тази игра! Търпението ми се изчерпа, Леони. И трябва да ви предупредя, че не можете да ме дразните до безкрайност… А Бог знае, че вие не спряхте да ме предизвиквате…