Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

Дълбока въздишка се откъсна от могъщите дробове. Масивната глава се обърна бавно, а жълтите очи се спряха върху човека. Косматата устна се повдигна. Царят на животните пак изрева предупредително и като се обърна величествено, закрачи по пътеката към гъстите тръстики.

Тарзан от племето на маймуните продължаваше да пие, но с крайчеца на очите си следеше всяко движение на Нума.

Тарзан се гмурна в прохладните води, закуси с яйца, които намери случайно в тръстиките, и тръгна нагоре по реката към развалините на къщата.

Учудването и огорчението му бяха големи, когато видя, че жълтите кюлчета са изчезнали. По земята, утъпкана от хора и коне, не можеше да се намерят никакви определени следи. Златото сякаш се беше изпарило във въздуха.

Човекът маймуна не знаеше какво да прави сега. Къде да върви? Нищо не подсказваше, че самката е била тук. Кюлчетата бяха изчезнали, а между тях и самката имаше някаква връзка. Изглеждаше безсмислено да се чака тук.

Всичко беше изчезнало: красивите камъчета, жълтият метал, самката, неговите собствени спомени. Тарзан беше недоволен, всичко му беше омръзнало и опротивяло. Той ще се върне в джунглите и ще намери Чолк.

Тарзан се придвижваше напред без определена цел, радвайки се на неограничената си свобода и надявайки се да се натъкне на следите на Чолк или на самката. Той не ги търсеше, но щеше да се радва, ако ги срещнеше.

Така се скита два дни. Хранеше се, утоляваше жаждата си, спеше тогава, когато го изискваше организмът му, и изобщо не мислеше за бъдещето си. На третия ден до ноздрите му достигна слаба миризма на човек и кон. Без да се бави и минута, той промени посоката и тихичко по клоните на дърветата започна да се движи натам, откъдето долетя мирисът.

Не след дълго той видя самотен конник, който яздеше на изток. Още в първия миг Тарзан установи, че това беше човекът, който открадна от него красивите камъчета. Гневен блясък се появи в сивите очи на човека маймуна.

Един бърз скок и Вертер почувства как нещо тежко падна на задницата на изплашения му кон. Животното зацвили и полетя напред. Чифт стоманени ръце се обвиха около конника. Вертер не успя да си поеме дъх, когато го смъкнаха от седлото на земята. Той се видя проснат върху пътеката, а отгоре му човекът маймуна го пронизваше с поглед.

Лицето на белгиеца се покри със смъртна бледнина. Стоманените пръсти на Тарзан стискаха гърлото му. Вертер се опитваше да викне, да моли, да проси, но жестоките пръсти не му даваха възможност да говори.

— Къде са красивите камъчета? — викаше човекът маймуна. — Какво направихте с красивите камъчета? Красивите камъчета на Тарзан?

Пръстите около гърлото му се поразхлабиха. Задушавайки се от кашлица, Вертер проговори:

— Арабинът Ахмед Зек ги открадна от мен! Той ме принуди да му дам торбичката и камъчетата.

— Аз видях това — отговори Тарзан, — но камъчетата в торбичката не бяха онези! Това бяха камъчета от дъното на реката. Когато арабинът ги видя, той гневно ги захвърли. Аз искам моите хубави камъчета. Къде са те?

— Не зная, не зная! — викна Вертер. — Аз ги дадох на Ахмед, защото той щеше да ме убие. Когато успях да го застрелям, не намерих в него торбичката.

— Казвам ви, че я намерих! — изрева Тарзан. — Аз намерих камъчетата, които Ахмед Зек захвърли с презрение. Това не са камъчетата на Тарзан. Вие сте ги скрили. Кажете ми къде са или ще ви убия!

И загорелите пръсти стиснаха още по-здраво гърлото на белгиеца.

Вертер се мъчеше да се освободи.

— Боже мой, лорд Грейсток! — с мъка изхриптя той. — Нима ще извършите убийство заради шепа камъчета?

Пръстите на Тарзан се разтвориха. Лицето му изразяваше учудване и възторг.

— Лорд Грейсток! — повтори човекът маймуна. — Лорд Грейсток! Кой е този лорд Грейсток? Къде съм чувал това име?

— Та вие сте самият лорд Грейсток! — извика белгиецът. — Вие бяхте ударен от къс скала в тунела на Опар по време на земетръс. Вие отидохте там с вашите вазири, за да вземете злато. От удара загубихте паметта си. Вие сте Джон Клейтън, лорд Грейсток, нима не помните?

— Джон Клейтън, лорд Грейсток — повтори Тарзан.

Няколко минути той мълчаливо и съсредоточено събираше мислите си. После потърка с разтреперана ръка чело и в очите му заблестя искрица разбиране. Забравеното име събуди неговите спомени. Човекът маймуна пусна гърлото на белгиеца и скочи на крака.

— Джейн! — извика той и неочаквано се обърна към Вертер. — Жена ми? — попита той. — Какво стана с нея? Целият ми имот е разрушен и вие имате отношение към това. Вие тръгнахте след мен в Опар, вие откраднахте скъпоценностите. Вие сте подлец и крадец! Не се мъчете да ме разубеждавате!