Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

— На гръцки — отговори Тарзан.

— О, така си и мислех! — каза офицерът. — Но откакто съм го изучавал, са минали доста години, така че не бях сигурен. За в бъдеще ще ви помоля да разговаряте на език, който разбирам.

Вертер се обърна, за да скрие усмивката си и прошепна:

— Е, че какво! Гръцкият език е прекрасен. Един от чернокожите войници каза на другаря си:

— Аз съм чувал това и по-рано. Една нощ се бях заблудил в джунглата и чух как косматите хора по дърветата разговарят помежду си. Това, което каза белият човек, много прилича на това, което чух тогава. По-добре да не бяхме го срещали. Той не е човек, а зъл дух. Над всички нас ще се струпат много нещастия, ако не го пуснем.

И негърът с ужас погледна към гората.

Другарят му нервно се разсмя и отиде при групата, за да им разкаже с разкрасяване всичко, което чу. След половин час личността на белия великан беше оградена с ореола на черната магия и внезапната и тайнствена смърт.

А надалеч, в обвитата от нощна тъма джунгла, едно човекоподобно космато същество се носеше на юг по клоните на дърветата.

Джейн Клейтън седеше в клоните на дървото, където я остави Вертер, и й се струваше, че тази дълга нощ няма да свърши. Най-накрая слънцето изгря и един час след това по пътеката се зададе конник. Сърцето на младата жена се изпълни с надежда.

Широкото наметало и качулката скриваха лицето и фигурата на конника, но Джейн знаеше, че това е мосю Фреко.

Страховете й от безсънната нощ се разпръснаха. Тя не забеляза тъмното лице под бялата качулка, нито колоната мургави конници, които яздеха зад вожда си.

Наведена напред, тя поздрави с радостен вик приближаващия. Човекът вдигна глава нагоре и Джейн с ужас видя лицето на Абдул Мурак. С ужас се дръпна назад, но беше късно. Той й заповяда да слезе. Тя, разбира се, не искаше, но когато видя как по негова заповед един от войниците започна да се катери, реши, че всичко е безполезно, и слезе сама.

Джейн отиде право при Абдул Мурак и в името на човеколюбието и справедливостта го помоли да я пусне. Разгневен от скорошното си поражение, от загубата на златото и от бягството на пленниците, абисинецът изобщо не беше склонен да чуе молбите й. Разжалване, а може би и смърт го чакаха у дома. Един хубав подарък може да смекчи гнева на Менелик. Този нежен цветец от чужда раса ще бъде приет от императора с голяма благодарност.

Когато Джейн свърши с речта си, той накъсо и отговори, че е готов да й даде покровителството си и че ще я отведе при своя повелител.

Младата жена изобщо не попита за какво е потребна на императора. В нейната душа отново угасна надеждата за спасение. Тя се остави покорно да я качат на седлото зад един от войниците и отново тръгна към това, което и се струваше неизбежна съдба.

Мурак беше загубил своите водачи и понеже не познаваше местността, загуби пътя. Пътуваше на запад с надежда да срещне село, където би могъл да намери водачи. Но когато настъпи нощта, той беше така далеч от целта си, както и призори.

Умърлушени, паднали духом, измъчвани от глад и от жажда, абисинците се разположиха на лагер в дивия гъстак на джунглата. Лъвове, примамени от конете, диво ревяха край трънливата ограда и тътнежът от дивите им гласове се сливаше с цвиленето на изплашените животни. Никой не можеше да заспи. Броят на часовоите беше удвоен не толкова поради страх от нападение, колкото за поддържане на огньовете, които бяха добра защита.

Беше вече среднощ, но Джейн Клейтън не можеше да заспи. Предчувствието за нещастие висеше над лагера. Храбрите воини на абисинския император нервничеха и се вълнуваха. Абдул Мурак често ставаше от леглото си и неспокойно се разхождаше нагоре-надолу между вързаните коне и пращящите огньове. Младата жена видя огромния му силует на фона на яркия пламък и по бързите му движения разбра, че се страхува.

Ревът на лъвовете ставаше все по-силен и по-яростен. Земята се тресеше от невероятния шум и цвилене. Конете се мъчеха да скъсат въжетата, които ги задържаха. Един от по-смелите войници се хвърли сред обезумелите от страх животни, мъчейки се напразно да ги успокои.

Един огромен лъв, свиреп и безстрашен, скочи до самата ограда. Часовоят вдигна пушката и стреля. Малкото оловно топче навлече всичките адови сили върху лагера.

Куршумът остави дълбока, болезнена бразда в хълбока на звяра и го доведе до неописуема ярост. Ако не беше раненият лъв, може би бодливата ограда и яркият пламък на огъня щяха да спасят хората. Но болката и яростта накараха ранения лъв с един скок да прескочи преградата.