Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

— Какво е това? — извика Тарзан, скачайки от него.

След минута четиримата заобиколиха купчина човешки кости. Тарзан се наведе и вдигна една кожена торбичка, която се търкаляше между тях. Вик на учудване се откъсна от устните му, когато напипа вътре в нея малки твърди предмети.

— Съкровището на Опар! — извика той. — А това е всичко, което е останало от Вертер.

И той посочи купчината в краката си. Мугамби се засмя.

— Погледни вътре, бвана — извика той, — и ще видиш какви са съкровищата от Опар. Ще видиш за какво е рискувал живота си този белгиец.

Чернокожият воин се смееше високо.

— Защо се смееш? — попита Тарзан.

— Аз напълних торбичката на белгиеца с речни камъчета, преди да избягам от лагера на абисинците. Отвори и ще видиш.

Тарзан развърза ремъка и изсипа върху дланта си шепа камъчета. Очите на Мугамби се разшириха, а Джейн извика от възторг. Камъчетата искряха с всички цветове на дъгата.

— Съкровищата на Опар! — извика Тарзан. — Но как са попаднали отново у Вертер?

Но Чолк и Вертер бяха мъртви, никой друг не можеше да даде отговор на този въпрос.

— Горкият! — продума човекът маймуна, скачайки на седлото си. — Дори след смъртта си той ми връща откраднатото! Нека костите му почиват в мир!

© 1918 Едгар Бъроуз

© 1926 Симеон Андреев, превод от английски

Edgar Rice Burroughs

Tarzan and the Jewels of Opar, 1918

Сканиране, разпознаване и начална редакция: vens, 2009

Редакция: ClubRipBoss, 2009

Издание:

Едгар Бъроуз. Тарзан и съкровищата на вълшебния град

Художник на корицата: Величко Пиер Николов

Худ. редактор: Господин Пейчински

Коректор: Иличка Пелова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14644]

Последна редакция: 2009-11-19 11:00:00