Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

— Той е нещо по-лошо от крадец — изрече спокоен глас зад тях.

Тарзан се обърна учудено. На пътеката, на няколко крачки от него, стоеше висок човек във военна униформа. Зад него бяха застанали няколко черни войници в униформата на свободната държава Конго.

— Той е убиец, сър! — продължи офицерът. — Аз го търся отдавна, за да го предам на съд заради убийство на старши офицер.

Вертер скокна на крака, блед и разтреперан от ужас. Съдбата все пак го настигна дори тук, вдън джунглите. Той се втурна инстинктивно да бяга, но Тарзан протегна ръка и го задържа за рамото.

— Почакайте — каза човекът маймуна, — вие сте нужен на този господин, а и на мен също. Когато аз се разправя с вас, той ще ви получи. Кажете ми какво стана с моята жена?

Белгийският офицер разглеждаше с любопитство този почти гол гигант. Странен контраст — ето това беше човекът пред него. Облечен като дивак и говорещ прекрасно френски език. Офицерът не можа да определи социалното положение на това странно същество, но никак не му харесваше тонът, с който този юначага се готвеше да му присвои пленника.

— Простете ми — изрече той, пристъпвайки напред и слагайки ръка върху рамото на Вертер, — но този господин е мой арестант. Той трябва да тръгне с мен.

— Той ще тръгне с вас, когато аз приключа сметките си с него.

Офицерът се обърна и даде знак на войниците си. Купчината чернокожи се втурнаха напред и оградиха Вертер и Тарзан.

— Законът и силата са на моя страна! — заяви офицерът. — Да не спорим. Ако имате лични сметки, можете да дойдете с нас и по общия ред да подадете жалба против него до авторитетен съд.

— Вашите законни права са твърде съмнителни — отговори Тарзан — и вашата заповед има само привидна, а не действителна сила. Вие се осмелявате да стъпите на британска територия с въоръжени войници. Кой ви е дал право на такова нахлуване? Къде е заповедта за арестуване на този човек? И откъде имате тази увереност, че аз не мога да доведа тук такава въоръжена сила, която да възпрепятства вашето завръщане в Конго?

Офицерът загуби търпение.

— Аз нямам намерение да влизам в преговори с един гол дивак — завика той. — Ако не искате да пострадате, не се намесвайте в работата ми. Фелд-фебел, отведете арестувания!

Вертер промълви на ухото на Тарзан:

— Не ме предавайте на тях и аз ще ви покажа мястото, където видях миналата нощ вашата жена. Тя не може да бъде далеч оттук.

Войниците се приближиха, за да хванат дезертьора. Тарзан сграбчи Вертер и го помъкна със себе си като чувал. Той скочи напред, мъчейки се да пробие пръстена на войниците, които ги заобикаляха. С юмручен удар той перна един от тях по лицето. Войникът полетя право към другарите си. Чернокожите войници падаха един след друг под мощния напор на Тарзан. Те не се осмелиха да стрелят, защото можеше да застрелят някой от своите. Тарзан почти беше успял, когато един чернокож го издебна отзад и му нанесе тежък удар с приклада на пушката.

Когато гигантът се свести, той се видя вързан. До него стоеше Вертер, също така омотан във въжета. Белгийският офицер беше доволен от себе си. Той се шегуваше с арестуваните, като казваше, че не се е надявал на такава бърза и лесна победа. Той не успя да вбеси Тарзан. Затова пък Вертер беше словоохотлив и високо изказваше възмущението си. Той уверяваше, че Тарзан е английски лорд. Това съобщение предизвика силния смях на офицера. Той посъветва Вертер да запази красноречието си за пред съда.

След известно време групата потегли към пограничната линия на свободната държава Конго.

Привечер отрядът се спря край една река, разположи се на лагер и се приготви за вечеря. От гъстия листак на близките джунгли един чифт диви очи с напрегнато внимание следеше войниците. Когато огромният човек маймуна стана, за да вечеря, израз на нещо като силно учудване се появи по лицето на това същество. Глух гърлест звук се отдели от устните му. Мигом Тарзан се ослуша. Искаше му се да отговори, но се страхуваше да не привлече вниманието на войниците и да не си навлече тяхното подозрение.

Осени го бляскава мисъл. Той се обърна към Вертер.

— Сега аз ще говоря високо на език, който вие не разбирате. Престорете се, че слушате внимателно, и от време на време говорете нещо, което да е сходно с езика, на който ще говоря.

Вертер кимна с глава в знак на съгласие. Тарзан заговори на странен език, който едновременно можеше да се сравни с кучешки лай и с брътвежа на маймуните.

Войниците гледаха учудено. Някои от тях се разсмяха, а някои се отдръпнаха в суеверен страх. Офицерът се приближи към арестуваните и се спря зад тях, вслушвайки се с интерес и любопитство в този странен език. Когато Вертер избърбори в отговор нещо, той не се сдържа и като се приближи, ги попита на какъв език разговарят.