Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

Пред палатката на пленницата нямаше часовой. Сърцето на Вертер заигра от вълнение. Той приближи и смело влезе вътре.

Слабата лунна светлина осветяваше вътрешността на палатката. Някакъв силует се беше навел над купчината одеяла. Нещо се прошепна и друга фигура се надигна от постелята. Очите на Вертер привикнаха към тъмнината и той различи Мохамед бей.

Червени петна заиграха пред очите на белгиеца. Не! Този мръсен арабин няма да я получи! Тя принадлежеше на него и само на него!

Вертер се хвърли върху Мохамед бей. Арабинът бе изненадан от нападението, но той не беше човек, който лесно се предава. Пръстите на белгиеца търсеха гърлото му. За Мохамед беше лесно да го отхвърли, но в последния момент Вертер успя да го удари тежко по лицето. Арабинът се олюля и падна на земята. Белгиецът успя да извади револвера си и натисна спусъка. За зла участ той засече.

В това време Мохамед се съвзе и се хвърли върху противника си. Борейки се отчаяно, двамата се валяха по тесния под на палатката, а жената с широко отворени очи ги следеше, без да смее да мръдне.

Вертер се опита на няколко пъти да измъкне револвера си. Мохамед, който не очакваше да бъде нападнат, бе дошъл в палатката само с един нож. Той успя да го извади.

— Куче! — изрева той. — Виж добре този нож. С него Мохамед бей ще изреже черното ти сърце.

С тези думи той се хвърли върху Вертер. В отчаянието си европеецът се дръпна до самата стена и протегна крак.

Хитростта сполучи. Мохамед се спъна и падна на земята. Скокна веднага, но Вертер беше успял да извади револвера си. Чу се силен изстрел, слаба светлина блесна в тъмнината и Мохамед бей грохна върху постелята на Джейн.

Из лагера се чуха възбудени гласове.

— С какво да ви се отблагодаря, друже мой? — попита лейди с протегнати към Вертер ръце. — Като си помисля, че днес едва не повярвах на гнусните лъжи на този мръсник.

Той стоеше, гледаше я и не намираше думи да й отговори. Нейното доверие съвсем го обезоръжи.

В това време се чу, че към палатката идват хора. Свирепите разбойници биха разкъсали всеки, който се е осмелил да пролее кръвта на вожда им. Трябваше бързо да намери някакво решение.

Като сложи револвера си в кобура, той излезе бързо от палатката и се озова лице в лице с арабите. Той се усмихна и протегна ръка, преграждайки пътя им.

— Жената се противеше — каза той — и Мохамед беше принуден да стреля. Само леко е ранена. Можете да си отидете. Ние с Мохамед ще останем при нея.

И той се обърна към палатката, а разбойниците, доволни от обяснението, се върнаха към прекъснатия си сън.

Вертер влезе вътре и усети в себе си едно ново чувство, което се беше промъкнало в душата му. Джейн несъзнателно бе закачила струната на неговата почтеност и тя бе зазвъняла отново.

За пръв път той осъзна колко е безнадеждно положението на прекрасната пленница. Твърде много подлости беше извършил, за да се надява някога да ги изкупи. Той искрено желаеше да поправи злото, което беше причинил на тази нежна жена.

Той стоеше, мълчалив и размишляващ, сякаш се вслушваше в отдалечаващите се крачки на арабите. Джейн прекъсна размислите му.

— Какво ще правим сега? — попита тя. — Утре трупът ще бъде намерен и те ще ви убият.

Вертер помълча няколко минути.

— Имам план — обърна се той към жената. — За изпълнението му от вас се иска много храброст и самообладание. Вие вече доказахте, че ги имате. Имате ли сили за още едно изпитание?

— Готова съм на всичко, за да може да се спасим оттук — отговори тя с ентусиазъм.

— Ще се опитам да ви скрия в джунглата, а на сутринта ще дойда да ви взема и ще доведа два коня.

— Но как ще обясните смъртта на Мохамед? — попита тя. — Тя ще бъде открита, преди още да сте се спасили оттук.

— Няма да обяснявам нищо — отговори Вертер. — Мохамед бей ще обясни сам. Ние ще предоставим това на него. Съгласна ли сте за риска?

— Да.

— Тогава аз ей сега ще ви донеса оръжие и патрони.

Той излезе и след минутка се върна с втори револвер и с още един патрондаш на пояса.

— Готова ли сте? — попита той.

— Напълно — отговори младата жена.

— Тогава легнете на лявото ми рамо.

Вертер коленичи.

— Така — каза той, изправяйки се. — Сега отпуснете ръцете, краката и главата съвсем свободно. Помнете, че трябва да изглеждате мъртва.

Следващия миг белгиецът вече минаваше през лагера с тялото на жената през рамо. Двамата часовои отмерено крачеха при ярката светлина на огъня. Единият забеляза приближаването на Вертер.