Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

— Кой си ти? — викна той. — Какво носиш на рамото си?

Вертер отметна качулката си така, че да може да го виждат.

— Това е трупът на жената — обясни той. — Мохамед бей ме помоли да го отнеса в джунглата, защото той не може да гледа лицето на тази, която е обичал. Трябваше да я убие. Сега страда жестоко и е безутешен. Аз едва го задържам да не се самоубие.

Върху рамото му Джейн примря от страх. Разбира се, арабинът ще се изсмее и няма да повярва на тези приказки. Ще се досетят за хитростта, към която са прибягнали те двамата с мосю Фреко. Тя вече мислеше как да помогне на спасителя си, когато той влезе в борба с арабите.

В същото време Джейн чу гласа на часовоя.

— Сам ли ще отидеш, или ще събудиш някого да те придружи? — попита арабинът и в гласа му не прозвуча никакво учудване по повод на неочакваната чувствителност в характера на Мохамед бей.

— Ще отида сам — отговори Вертер и мина покрай часовоя през тесния отвор на оградата.

След няколко минути той потъна в джунглата с товара си. Когато стъблата на дърветата скриха от него пламъка на лагерния огън, той се спря и положи Джейн на земята.

— Ш-ш-т-т! — прошепна той, виждайки, че тя иска да заговори. Повървяха още малко и се спряха под едно високо дърво. Там той я препаса с патрондаша, даде й револвера и й помогна да се качи на долните клони.

— Утре сутрин — прошепна той — ще дойда да ви взема. Бъдете мъжествена, лейди Грейсток! Ще успеем да се спасим!

— Благодаря ви — отговори тя тихо. — Вие бяхте извънредно добър към мен.

Вертер не отговори, а тъмнината скри руменината, която обля лицето му. Той побърза да се обърне и да тръгне към лагера.

Часовоите го видяха как влиза в своята палатка, но не видяха как пропълзя от задната й страна и как се промъква към палатката на Джейн, където лежеше мъртвото тяло на Мохамед бей.

Като вдигна задния край на тентата, Вертер пролази вътре. Без да се бави и минута, той хвана за китките мъртвеца и повлече тялото подире си. Пълзешком излезе навън и се огледа внимателно. Никой не го следеше.

Той се върна при трупа, натовари го на гръб и бързо претича през откритото място, което делеше палатката на Джейн от палатката на Мохамед бей. Пред копринената завеса той се спря, сложи тежкия си товар на земята и се спотаи, ослушвайки се.

Като се увери най-после, че никой не го е видял, той се наведе, вдигна завесата на палатката и пропълзя вътре, влачейки подире си това, което някога е било Мохамед бей. Положи трупа върху постелята му и започна да рови в тъмнината, търсейки револвера на арабина. Скоро го намери, върна се към постелята, коленичи и пъхна в дясната си ръка револвера. С лявата обви в няколко пласта дебело платно оръжието. После натисна спусъка и стреля, като едновременно с това се изкашля.

Глухият изстрел не можеше да се чуе дори в непосредствена близост до палатката. Вертер беше доволен. Злорада усмивка се появи на устните му. Той извади револвера изпод завивките и го тикна в дясната ръка на Мохамед. После пооправи одеялата и излезе внимателно от палатката.

След това отиде при палатката на Джейн и също оправи завивките и завесите. Най-накрая се прибра в своята и се хвърли върху постелята.

На сутринта беше събуден от виковете на слугите:

— По-скоро! По-скоро! — викаше един от тях. — Мохамед се е самоубил!

Вертер скочи уплашено, но чувайки последните думи на слугата, се усмихна.

— Ей сега идвам — извика той и бързо се заобува.

Развълнувани араби и негри тичаха от всички страни на лагера към палатката на Мохамед бей. Когато Вертер влезе, вече цяла тълпа беше там.

— Кой е направил това? — заплашително попита той.

В отговор се чу цял хор гласове.

— Мохамед бей не е убит! Той се е самоубил.

И те посочиха револвера в ръката му.

Отначало Вертер симулира недоверие, но после се остави да бъде убеден, че Мохамед бей се е самоубил, разкаян за смъртта на жената, която е обичал така горещо.

Белгиецът собственоръчно обви с покривало трупа, като се мъчеше да прикрие местата, обгорели от изстрела. Шестима чернокожи изнесоха тялото на поляната и го положиха в плитък гроб. Когато буците пръст покриха Мохамед бей, въздишка на облекчение се откъсна от гърдите на Вертер. Дотук всичко вървеше по план.

Със смъртта на Ахмед Зек и на Мохамед бей разбойниците останаха без предводител. След кратко съвещание те решиха да се върнат на североизток, където бяха техните племена.

Като разбра в каква посока заминават, Вертер заяви, че заминава на изток, към морето. Разбойниците нямаха нищо против той да си върви по пътя.