Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

Макар че Вертер успяваше да избегне разговорите с младата жена, той не можеше да изгони образа й от мислите си. Хиляди пъти очите му се спираха върху нея. Той се любуваше на красотата на лицето и тялото й. Страстта му към нея растеше непрекъснато, докато се превърна в истинска мания.

Вертер беше решил да убие Мохамед бей, ако нощуват в една палатка. Той се страхуваше от момента, в който арабинът ще поиска своя дял от скъпоценностите, които всъщност белгиецът не притежаваше. За него остана загадка защо торбичката не беше у Ахмед. Той не знаеше, че съдбата му е спестила едно огромно разочарование. Това разочарование тя бе подарила на Ахмед. Само че арабинът го беше разтълкувал по друг начин.

В една от кратките си почивки, когато преследваше Вертер, разгледа съдържанието на торбичката. Яростта му беше огромна. Вътре в нея, гушнати едно до друго, лежаха чисти речни камъчета.

Ахмед се почувства двойно измамен — един път от Вертер, а втори — от Абдул Мурак.

Белгиецът забеляза как на втория ден Мохамед бей през цялото време язди до Джейн Клейтън. В душата на този арабин се беше зародила силна страст към американката още щом я видя за първи път като пленница на Ахмед Зек. Докато беше жив неговият господар, Мохамед бей не можеше и да мисли за осъществяването на желанието си. Сега нещата бяха променени. Той спокойно можеше да убие неверника и да вземе цялото съкровище. Тогава нямаше защо да продава пленницата — сумата, която биха му предложили за нея, бе нищожна в сравнение с щастието, което Джейн би му дала.

Той яздеше редом с нея и не откъсваше очи от фигурата й. Колко е хубава! Ръцете му се свиваха и разтваряха в непреодолимо желание да я хване и да я задуши в прегръдките си.

— Знаеш ли къде те води този човек? — попита той, надвесен над нея.

Джейн Клейтън кимна утвърдително с глава.

— И ти си готова да станеш играчка на черния султан?

Младата жена се изправи в цял ръст, отвърна глава встрани, но не отговори. Тя се страхуваше да не издаде себе си и мосю Фреко.

— Ти можеш да избегнеш тази участ — продължи арабинът. — Мохамед бей ще те спаси.

Той неочаквано протегна мургавата си ръка и стисна пръстите й така силно и неочаквано, че издаде чувствата си към нея.

Джейн Клейтън отскубна ръката си.

— Животно! — извика тя. — Ако не ме оставиш, ще повикам мосю Фреко.

Мохамед бей смръщи вежди. Зъбите му се оголиха в усмивка.

— Мосю Фреко ли? — учуди се той. — Тук няма такъв човек! Има един, който се казва Вертер и е измамник, крадец и убиец. Дойде при Ахмед, след като беше убил капитана си. Точно той поведе Ахмед към твоето имение. Точно той последва мъжа ти, за да открадне златото му. А днес ми призна, че ти го смяташ за свой покровител. Така по-лесно ще те отведе на север, за да те продаде. Твоята надежда е само Мохамед бей.

С тези думи той пришпори коня си и се присъедини към предната част на групата, оставяйки пленницата да мисли върху думите му.

Джейн не знаеше кое е истина в думите му и кое не. Но във всеки случай в душата й изгасна и последната искрица надежда.

Вечерта след разговора си с Мохамед бей Джейн седеше пред входа на палатката си. Тя току-що беше приключила вечерята си. Очите й се плъзгаха по поляната пред нея, но мислите й бяха далеч оттук.

Тя виждаше далечна къща, оградена със спокойствие и щастие. Виждаше висок, плещест мъж, който язди през полята, виждаше и себе си, застанала до входната врата с букет рози. Всичко това отмина, унищожено от огъня и омразата на тези хора.

Сдържайки плача си, тя влезе вътре в палатката и се хвърли на купчината мръсни одеяла.

Джейн отдавна спеше, когато от съседната палатка се измъкна висока, тъмна фигура. Тя се приближи към часовоя пред входа на нейната. Наведе се и му прошепна нещо. Часовоят кимна и се скри в тъмнината.

Високият човек развърза ремъците на входа и безшумно влезе вътре.

Вертер не спеше. Той се мяташе в постелята си и мислеше за прекрасната жена в съседната палатка. Белгиецът беше забелязал внезапния интерес на Мохамед бей към пленницата. Сърцето му се свиваше в дива ревност. Неговите намерения не бяха по-почтени, но той можеше да предложи брак на Джейн, докато Мохамед бей никога нямаше да го направи. Разсъждавайки върху случая, Вертер дойде до заключението, че има пълните основания да очаква Джейн да предпочете него пред арабина.

Внезапна решителност го обзе. Той стана, обу се, опаса си патрондаша, взе револвера и излезе.