Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

Минаха лесно през коридора и стаите на древния храм. Вертер ахна от учудване, минавайки през стая със златни колони. Той ги гледаше със зле прикривана лакомия. В очите на Тарзан всичко това нямаше никаква стойност.

Излязоха на широка улица. От двете й страни се виеха великолепни полуразрушени сгради, по които се разхождаха големи маймуни. Те ръмжаха нещо подире им, а Тарзан им отвръщаше със същото.

Вертер видя как един огромен космат самец скочи от полуразрушена колона и настръхнал се заклатушка към голия великан. Жълтите му зъби бяха оголени, сърдит лай и грозно ръмжене се откъсваха от дебелите му увиснали бърни. Белгиецът наблюдаваше спътника си. Какво беше неговото учудване и ужас, когато Тарзан се наведе и запълзя на четири крака около въртящата се на едно място маймуна. От човешкото гърло се откъсваха същия лай и същото ръмжене, каквито и от устата на животното. Ако очите на Вертер бяха затворени, той по звуците с увереност би могъл да каже, че две гигантски маймуни се готвят за двубой. Но такъв не последва. Всичко свърши така, както свършва най-често в джунглата. Един от противниците загубва войнствеността си, неочаквано заинтересуван от някой падащ лист, бръмбар или въшка на косматия си корем. Така стана и сега. Човекоподобната маймуна се отдалечи с достойнство, за да погледне пълзящата покрай нея гъсеница, която погълна не след дълго изследване. Но Тарзан не беше склонен да прекрати спора. Той се наежи свирепо, изпъчи гръд и с рев пропълзя към маймуната.

Доста труд костваше на Вертер, за да го разколебае в намеренията му и да го увери, че трябва час по-скоро да се махнат оттук.

След един час те успяха да намерят тесен проход в стената. Оттам една утъпкана пътека ги изведе отвъд външните укрепления на града, в мъртвата долина на Опар. Вертер много скоро се убеди, че Тарзан няма понятие къде се намира и откъде е дошъл. Той бродеше безцелно из долината, намирайки си храна под малките скали или изкопавайки я под рехавия мъх, който покриваше тук-там земята.

Вертер изпадна в ужас от трапезата на своя спътник. Тарзан с видимо удоволствие унищожаваше бръмбари, гризачи и гъсеници. Да. Той наистина се превърна в маймуна.

След дълги усилия Вертер успя да отведе Тарзан към по-далечните хълмове в северозападната част на долината. Оттам те тръгнаха към имението на Грейсток. Мъчно можеше да се отгатне каква цел преследваше Вертер.

През нощта те прехвърлиха хълмовете. Накладоха си малък огън, на който опекоха дива свиня, убита от Тарзан. Англичанинът беше потънал в размисли. Той напразно се мъчеше да улови някакви мисли, които през цялото време му се изплъзваха. И тъй като не измисли нищо, той отвори торбичката, която висеше на пояса му, и извади оттам шепа блестящи камъни. Огънят заигра в тях и се превърна в милиарди лъчи. Ням от вълнение, Вертер ги гледаше и разбираше защо трябва да отведе човека маймуна у дома му.

Два дни Вертер търси своите спътници, които беше оставил в основата на хълмовете. Едва към края на втория ден той се натъкна на три обезобразени трупа. Веднага му стана ясно какво се е случило. От малкия отряд, който го придружаваше, само трима не бяха роби. Останалите очевидно се бяха възползвали от сгодния случай да си върнат свободата. Студена пот изби по челото на Вертер. Само благодарение на щастливата случайност той не беше споделил участта на тримата нещастници.

За Тарзан нямаше нищо чудно в тази картина. Като дете на джунглите той гледаше на насилствената смърт като на нещо обикновено. След полученото нараняване изтънчената психика на цивилизования човек пак му беше станала чужда и неразбираема. Той беше запазил само най-простичкото чувство на първобитното същество, което се беше запечатило в съзнанието му от детски години. Сега във всички свои мисли и действия той се водеше от уроците на голямата маймуна Кала, от напътствията на Керчак, Тублат и Теркоз. Но в съзнанието му, макар и механично, продължаваха да съществуват френският и английският. Той не съзнаваше, че говори с Вертер на френски, а с Ла на съвсем друг език.

Вечерта пред огъня Тарзан пак се забавляваше с лъскавите стъкълца. Вертер го попита какво е това и откъде го е взел. Тарзан отговори, че това са разноцветни камъчета, от които той иска да си направи гердан, а ги е намерил дълбоко под храма на Огнения бог. Белгиецът с радост отбеляза, че Тарзан няма никаква представа за ценността им. „Така ще мога по-лесно да ги взема!“ — мислеше си той. Може би това странно същество просто ще му ги даде, ако той ги поиска. И Вертер вече протегна ръка към малката лъскава купчинка, която Тарзан държеше пред себе си на гладка дървена дъсчица.