Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

— Тарзан? — попита замислено той. — Тарзан! Сякаш съм чувал това име.

— Това е твоето име. Та ти си Тарзан!

— Аз съм Тарзан? — повдигна той раменете си. — Е, какво, това име ми харесва. Приемам го. Но… аз не те познавам, а и не зная как съм дошъл тук, нито пък защо. Може би ти знаеш?

Ла поклати глава.

— Никога не съм знаела това — промълви тя.

Тарзан се обърна към Вертер и го попита същото, но белгиецът поклати глава и каза на френски:

— Аз не разбирам този език.

Гледайки го невинно като дете, Тарзан повтори въпроса си на френски. И тогава Вертер разбра какви ужасни последствия е имало за него нараняването му. Беше очевидно, че този гол човек беше загубил паметта си и не си спомня нищо от предишния си живот. Първата мисъл на белгиеца беше да каже на Тарзан кой е и какво прави тук, но се възпря. Така му беше много изгодно. Ако успееше, макар и за кратко време, да скрие от англичанина истината, щеше да може да се възползва от нещастието му.

— Аз не мога да ви кажа откъде идвате — каза той, — но ще ви кажа, че ако не заминем още сега от това проклето място, и двамата ще бъдем убити на този жертвеник. Тази жена беше готова да забие ножа си в сърцето ми, когато лъвът прекъсна варварския им обред. Да вървим! Да излезем по-скоро, докато другите не са се окопитили от страха си и не са се върнали.

Тарзан пак погледна към Ла.

— Защо искаше да убиеш този човек? — попита той. — Гладна ли беше?

Ла възмутено отхвърли предположението му.

— Той ли се опита да те убие? — продължи да пита Тарзан.

Жената поклати отрицателно глава.

— Защо искаше да го убиеш?!

Ла вдигна тънката си ръка и посочи към слънцето.

— Ние искахме да принесем душата му в дар на Огнения бог! — каза тя.

— Вие искате ли да умрете? — попита той Вертер.

Белгиецът със сълзи в очите се мъчеше да го увери, че не желае това.

— Е, какво, щом е така, добре! — продума Тарзан. — Да се махаме оттук. Тази самка ще ви убие, а мен ще остави при себе си. Това място не е за Мангани. Аз бих умрял между тези каменни стени.

И той се обърна към Ла.

— Ние заминаваме! — заяви той.

Жената се хвърли към него и го хвана за ръката.

— Не ме оставяй! — викаше тя. — Ако останеш, ще те направя върховен жрец. Ла те обича. Целият Опар ще ти принадлежи. Роби ще изпълняват всяка твоя заповед. Остани, Тарзане, и твоята Ла ще те възнагради с любов!

Човекът маймуна отблъсна от себе си коленичилата жена.

— Тарзан не те иска — отговори простичко той и отиде при Вертер. Преряза въжетата, които го опасваха, и му направи знак да върви след него.

Дишайки тежко, с изкривено от злоба лице Ла скочи на крака.

— Ще останеш! — яростно крещеше тя. — Ти ще бъдеш само мой. Ако Ла не може да те получи жив, тя ще те получи мъртъв!

И като вдигна глава към слънцето, тя нададе онзи страшен лаещ писък, който веднъж смрази Вертер.

В отговор на нейния вик се чу силен шум и гласове.

— Елате, пазители жреци! — викаше Ла. — Неверници оскверниха храма. Защитете Ла и нейния олтар, очистете храма с кръвта им!

Вертер не разбра, но Тарзан — да. Погледна към белгиеца и видя, че не е въоръжен. Тогава скочи към Ла и бързо, въпреки съпротивата й, грабна жертвения нож. Подаде го на Вертер и му каза:

— Това ще ви послужи!

В този миг от всички страни нахлуха малки кривокраки човечета. Те бяха въоръжени с тояги и ножове, а очите им светеха с фанатичен блясък. Вертер онемя от ужас. Тарзан с гордо презрение огледа враговете и бавно се отправи към вратата. Един по-силен жрец се изпречи на пътя му. След него и други. Тарзан вдигна копието си и с един удар размаза черепа му. По този начин той се справи и с останалите човечета и си разчистваше пътя към вратата. Зад него, следвайки всяка негова стъпка, вървеше Вертер. От време на време той хвърляше поглед назад към виещата тълпа. Белгиецът държеше жертвения нож, готов да го забие във всеки, който би се осмелил да го нападне, но това не стана. Той се учудваше, че жреците нападат такъв силен човек като Тарзан, а него не го закачат. Когато стигнаха заветната врата, Вертер изведнъж разбра кое беше това, което възпираше жреците да го нападнат. И това беше жертвеният нож, от който те се страхуваха панически.

Когато излязоха от вътрешния двор, Вертер съобщи на Тарзан откритието си. Англичанинът се усмихна и го пусна пред себе си. Те продължиха пътя си, като белгиецът вървеше отпред и разпъждаше жителите на град Опар с техния свещен нож, от който те изпитваха суеверен страх.