Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

— Арабите са! — промълви той.

Вазирите се оглеждаха с няма ярост. На всяка крачка те се натъкваха на нови свидетелства за жестокостта на врага, който се беше възползвал от отсъствието на великия бвана, за да опустоши имението му.

— Какво е станало с лейди? — попита един от смолистите воини.

— Отвлекли са я заедно с нашите жени. Огромен негър, вдигнал копие над главата си, нададе див вик на ярост и болка. Другите го последваха. Басули им заповяда с жест да мълчат.

— Сега не е време да шумим — каза той. — Великият бвана ни е учил да работим, а не да говорим. Трябва да пазим силите си, за да стигнем арабите и да им отмъстим. Трябва да бързаме, защото лейди и нашите жени са може би още живи.

От речните тръстики Вертер и Тарзан наблюдаваха чернокожите. Видяха как те с пръсти и ножове изровиха в земята дупка, положиха в нея тежкия златен товар и го засипаха с пясък. Тарзан малко се интересуваше от това. Вертер му обясни, че заровеното не става за ядене. Но за разлика от Тарзан съкровището силно изостряше интереса на белгиеца. Той би дал всичко, за да го задигне с хората си. Коварният му мозък не се съмняваше, че вазирите скоро ще напуснат това злокобно място.

Като заровиха златото, негрите отминаха зловонните трупове и се настаниха на лагер. Трябваше им почивка, преди да се впуснат в гонитба на враговете си.

Започна да се здрачава. Вертер и Тарзан дояждаха в тръстиките остатъците от месо, които носеха със себе си. Белгиецът бе зает с мислите си. Той бе уверен, че вазирите ще последват Ахмед Зек. Прекалено добре му бяха известни военните обичаи на туземците. Той прекрасно познаваше и характера на арабите, като не се съмняваше, че те непременно ще продадат в робство заловените жени. Само това беше достатъчно, за да изригне като вулкан отмъщението на такова войнствено племе като вазирите.

Вертер трябваше да намери възможност да стигне до лагера на Ахмед. Искаше да го предупреди за идването на Басули и да му каже за заровеното злато край къщата на Грейсток. Жълтият метал беше с неизмеримо по-голяма стойност от какъвто и да е откуп. Вертер щеше да бъде много доволен, ако успееше да получи дори малка част от това съкровище.

От всички мисли, които се въртяха в главата му, най-важна беше тази за огромното богатство, намерило приют в малката торбичка на Тарзан. Очите на Вертер измериха гигантската фигура и се спряха на кръглите бицепси. Всеки опит да се отнемат скъпоценностите от този дивак би имал съдбоносен изход за белгиеца. От отчаяние Вертер се тръшна на земята. Лежа известно време, като се мъчеше да измисли други начини да вземе скъпоценностите. Всичко, което му дойде наум, му се струваше безплодно и смешно пред здравата мускулатура на Тарзан. Той почувствува тежкия поглед на англичанина върху себе си и гузно извъртя глава на другата страна, като се престори на заспал. Дишаше дълбоко и равномерно.

А Тарзан мислеше. Той видя как вазирите заравят златото и това му се видя великолепен начин да се запазят ценните неща. От вечерта, когато Вертер изрази желание да погледне лъскавите камъчета, Тарзан запази една подозрителност към него. Истинската им ценност бе неизвестна за него, но все пак ги пазеше с такава грижовност, сякаш загубата им за него ще означава смърт. Дълго време Тарзан наблюдава белгиеца. Когато се увери, че той наистина спи, измъкна ножа си и започна да копае дупка. После положи в нея торбичката със скъпоценностите. Когато Вертер видя какво прави Тарзан, той за малко не извика от радост, съвсем забравил, че трябва да диша като заспал. Тарзан рязко се спря. Острият му слух отчете прекъсването на равномерното дишане. Втренчи присвитите си очи във Вертер. Вертер усети, че се проваля. Той въздъхна, протегна ръце напред и се обърна по гръб, сякаш бе разтревожен от лош сън. След минута пак дишаше спокойно и равномерно. Тежкият поглед на Тарзан го изучаваше. После Вертер чу слаб звук от изсипване на пясък и потупване на земята с ръка. Скъпоценностите бяха заровени.

В продължение на един час белгиецът лежа, без да посмее да се обърне. После набра смелост и се завъртя с лице към Тарзан. Човекът маймуна спеше. Само с протегната ръка Вертер можеше да стигне мястото, където беше заровено съкровището, но дълго време лежа, вслушвайки се в Тарзан, но той не се пробуждаше. Тогава Вертер измъкна жертвения нож и го сложи на земята. Тарзан пак не се помръдна. Белгиецът предпазливо разрови пръста. Стигна до торбичката, натисна с ножа отдолу и тя се подаде над малката купчина пръст. Вертер бързо я хвана и я скри в дрехата си. После засипа дупката и я изравни, както си беше. Алчността го беше заслепила. Той не си даваше сметка какво щеше да стане, ако Тарзан се беше събудил.