Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

— Кой ще отиде с жената?

За минута Ахмед се замисли. Златото, заровено край къщата на Грейсток, представляваше далеч по-голяма ценност, отколкото сумата, която щеше да получи за лейди Джейн. Беше му необходимо да се отърве от нея колкото се може по-скоро, а златото да вземе без отлагане. От приближените му Вертер беше най-подходящият за продажбата на жената. Един арабин познава много добре пътищата на страната, в която е роден, и лесно може да избяга на север е парите от продажбата. Но Вертер надали щеше да може да се укрие в една страна, която е враждебна към всеки европеец.

— Аз не виждам друг по-подходящ от теб. Не виждам и необходимост двамата да ходим за златото. Ти ще заминеш на север с писмо до мой приятел, който познава пазара на тази стока. След като си свършим работата, ще се срещнем.

Вертер с мъка скри радостта си, като чу думите на Ахмед. Но той знаеше, че човек не може да бъде сигурен в това, дали е успял да скрие нещо от арабина. И така всичко беше решено. Двамата обсъдиха подробности от пътуването, след това се сбогуваха и Вертер отиде в палатката си. Той отдавна мечтаеше за топла баня и чисти дрехи. Като свърши с къпането, той закрепи малко огледалце към задната страна на палатката. Премести един стол до неодяланата маса и като се въоръжи с бръснач, започна да сваля от лицето си гъстата растителност.

В списъка на удоволствията, които са привилегия на силния пол, са удоволствието и чувството на облекчение, които изпитва мъжът, след като се е обръснал. Доволен, Вертер се просна върху масата и запуши. Шарейки с ръка по кръста си, той напипа торбичката. Трепна от радост, като си помисли за съкровището, което е вътре в нея. Какво би казал Ахмед, ако знаеше за него? Вертер се усмихна злорадо. Как биха проблеснали очите на арабския мошеник, ако можеше да го погледне? Досега Вертер нямаше възможност да се полюбува на камъчетата. Той дори не беше ги преброил, а само приблизително се досещаше колко струват. Разпаса пояса си и извади заветната торбичка. Всички в лагера отдавна спяха. Никой няма да влезе в палатката му! През кожата на торбичката той напипа малките камъчета. С едната си ръка претегли колко тежи. Сладост се разля в гърдите му. При светлината на мъждукащата свещ той изсипа скъпоценностите върху нерендосаните дъски на масата.

Ярката светлина на камъните заигра в очите на замечтания белгиец. Той си представяше как пред него, притежателя на приказно съкровище, се разтварят вратите на света. Той мислеше за властта и разкоша, които винаги са били недостъпни за него. Погледът му се зарея напред в някаква далечна прекрасна точка и попадна случайно в огледалцето, което все още висеше на стената. Нечие отражение шавна в него и го върна към реалността. Вертер погледна още веднъж в него и видя отражението на мрачното лице на Ахмед, надничащ иззад завесата на входа.

Белгиецът с мъка сподави вика си на ужас. Със завидно самообладание той пренесе погледа си върху масата. Без да бърза, сложи скъпоценностите обратно в торбичката и я скри в дрехите. После извади табакера и запуши. Привидно съвсем спокойно стана от масата, протегна се, прозя се и бавно се обърна към входа на палатката. Ахмед вече не беше там.

Да се каже, че Вертер беше изплашен, е малко. Той знаеше, че се е лишил не само от съкровището си, но и от живота си. Ахмед не би позволил никой да го измами. Той не би позволил и никое богатство, което е видял, да бъде на друг. Той не би простил и измамата на Вертер. Белгиецът бавно се приготвяше за сън. Той не знаеше следят ли го или не, затова се стремеше да скрие своето силно вълнение и безпокойство.

След около два часа диплите на завесата се повдигнаха и един тъмен силует безшумно се гмурна в тъмнината на палатката. В ръцете си държеше остър, извит нож. Пълзешком се приближи до постелята на заспалия Вертер. Грамадната ръка се вдигна във въздуха и дългият нож с все сила се заби в неподвижното тяло. Няколко пъти се повтори това действие, докато убиецът усети, че нещо не е наред. Той трескаво отмахна купчината одеяла и се срещна не с мекото, кървящо тяло на белгиеца, а с камарата от негови дрехи. Арабинът се изправи с проклятие на уста. Ахмед се влуди от тази жестока измама. Честта му беше засегната.

Той изтича навън и с грозен вик събра своите бандити. Още сънени, те наскачаха от палатките си. Напразно претърсваха наред цялото селище — от Вертер нямаше и следа. Обзет от бясна ярост, Ахмед заповяда да оседлаят конете и макар че беше нощ, излязоха из джунглата да търсят беглеца.