Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

После погледът му зашари из стаята. Цялата й мебелировка се състоеше от няколко сковани сандъка с медни ключалки. Пръстите му опипаха железни обръчи и скоби. Вдигна капака на единия сандък и извика от удоволствие и почуда — пред него в полумрака блестеше с всички цветове на дъгата купчина от скъпоценни камъни. За него това бяха само красиви камъни. Горчивата истина беше, че след удара той беше забравил напълно своето минало и се беше върнал към състоянието на дивия човек. Той пъхна ръката си в купчината скъпоценни камъни и забавлявайки се, започна да ги пресипва от ръка в ръка. Заотваря и другите сандъци. Всички те бяха пълни с блестящите неща. Тарзан загреба с пълна шепа и ги изсипа в торбичката, която висеше на кръста му. Тези, които не бяха изгладени, не му харесаха и той ги върна обратно.

Без да подозира, Тарзан откри отдавна забравеното съкровище от скъпоценни камъни, принадлежащо на град Опар. Стотици години то беше погребано под храма на Огнения бог в един от най-мрачните подземни ходове, в които суеверните слънцепоклонници се страхуваха да влязат.

От пода към тавана се издигаше стръмна каменна стълба. През отвора й Тарзан видя слънчева площадка с високи, обвити с дива лоза колони. Тези колони сякаш му напомняха нещо. Тарзан смръщи чело в усилие да си спомни нещо, но напразно. През цялото време му се струваше, че той би трябвало да знае много неща.

Размислите му бяха прекъснати от силен рев, последван от отчаян вик и писъци. Той хвана решително копието си и изтича по стълбата нагоре.

Пред очите му се разкри странна картина. Въпреки пълното заличаване на паметта той осъзнаваше, че пред него се намират множество мъже и жени и един лъв. Мъжете и жените тичаха към изходите, а лъвът стоеше по средата с лапи върху трупа на един от тях. Пред Тарзан до голям каменен блок стоеше жена, а напреки лежеше един мъж. Лъвът беше вперил поглед в двамата. Страшният му рев огласи отново храма. Жената изписка и падна безжизнена върху мъжа. Лъвът се беше вече прилепил до земята и се беше приготвил да направи скок, но появата на Тарзан отвлече вниманието му.

В това време Вертер лежеше безпомощно върху жертвеника. Той виждаше как лъвът се готви за скок и как нещо го накара да се спре. Страшният звяр настръхна. Някаква фигура се плъзна покрай Вертер. Една силна ръка се вдигна във въздуха и тежко копие се заби в звяра. Вертер виждаше как животното се опитва да хване със зъби копието. Един гол великан се хвърли върху него само с един нож в ръка. Лъвът се изправи на задните си лапи и изрева свирепо. За ужас и на без това изплашения до смърт белгиец от устните на странния човек се откъсна също такъв лъвски рев.

С ловък скок Тарзан успя да избегне тежкия удар на огромната космата лапа. С втория той се метна на гърба на животното. Ръцете му обвиха косматата шия, зъбите му се впиха в плътта. Ревейки и мятайки се, огромната котка се мъчеше да свали своя противник, но Тарзан продължаваше да забива ловджийския си нож в хълбоците му.

През това време Ла се свести. Гледаше, изненадана и очарована, разгорялата се битка. Изглеждаше невероятно в открита схватка човек да победи царя на животните!

Ножът на Тарзан успя да улучи сърцето на лъва. Тялото му се разтресе в страшни конвулсии и се строполи мъртво в краката на победителя. Тарзан скочи, сложи крак върху жертвата си и дигнал лице към небето, нададе такъв ужасен вик, че Ла и Вертер трепнаха, а ехото го повтори много пъти.

Сега Тарзан се обърна и Вертер позна своя домакин, лорд Грейсток, този, когото беше сметнал за мъртъв.

Вертер беше поразен. Нима това същество беше онзи изпълнен с достойнство англичанин, който му оказа такъв прием в разкошната си африканска къща? Нима този див звяр с горящи очи и обляно в кръв лице беше човек? Нима е възможно човешко същество да издаде такъв вик?

Тарзан също гледаше към тях. Той откриваше нова порода живи същества и беше страшно учуден от това.

Ла също се взираше в чертите на този човек маймуна. Очите й се разтвориха в почуда. — Тарзан! — извика тя. — Ти ли си?

Тя заговори с него на езика на големите маймуни.

— Ти се върна при мен. Аз чаках това. Пренебрегнах свещените си задължения, за да чакам своя Тарзан! Не се омъжих, защото в този свят само един мъж може да бъде мой мъж и това си ти! И ти дойде! О, скъпи!

Вертер се вслушваше в тези странни гърлени звуци и гледаше внимателно Тарзан. Чудеше се дали той ще ги разбере. Все пак англичанинът отговори със същите гърлени звуци.