Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

Без да се замисли, Вертер се втурна по стълбата нагоре и се озова в кръгъл вътрешен двор. Право пред него се издигаше голям жертвеник, покрит с тъмнокафяви петна. По пода освен отвора към жертвеника имаше и други, покрити с капаци. Дворът беше обиколен с високи няколко етажа галерии, по които безгрижно тичаха маймуни, а пъстри птици прехвърчаха. Вертер въздъхна облекчено и от плещите му сякаш се свали планина.

Той направи крачка напред и се спря, поразен от ужас. Почти едновременно в каменната стена се отвориха няколко врати и върху Вертер се изсипа тълпа странни хора. Това бяха жреците на Огнения бог в град Опар, онези космати изроди, които преди много години бяха довлекли до жертвеника лорд Клейтън.

Дългите им ръце, късите криви крака, злобните събрани очи и ниските полегати чела им придаваха такъв зловещ вид, че кръвта замръзна в жилите на Вертер. С отчаян вик той се хвърли назад към стълбата, но ужасните хора го изпревариха. Преградиха пътя му и го хванаха. Вертер падна на колене пред тях и пълзейки по земята, молеше за пощада. Без да обръщат внимание на неговите крясъци, те го вързаха и го повлякоха към подножието на жертвеника.

Онова, което последва, беше само едно повторение на това, което се беше случило преди много години с Тарзан. В храма влязоха служителките на Огнения бог, а с тях и Ла, върховната жрица. Те вдигнаха Вертер и го положиха върху жертвеника. Студена пот изби по челото му, когато Ла вдигна над него острия жертвен нож. Като насън до него достигнаха звуците от химна на смъртта. Очите му се устремиха към малките златни чаши в ръцете на жреците. Той си представи как кръвожадните същества ще напълнят обредните чаши с пулсираща топла кръв. Какво не би дал да можеше да не почувства как ще се забие в сърцето му жертвената кама!

Обредната тишина се разкъса внезапно от страшен рев. Ножът в ръцете на върховната жрица трепна, а очите й се разшириха от ужас. Другите жреци, в паника и с диви крясъци, се втурнаха към изходите. Вертер изпъна жили, мъчейки се да обърне глава, за да види причината за тази паника сред служителите на Огнения бог. Когато все пак успя, видя огромен лъв, който стоеше в средата на храма, а под лапите му се гърчеше обезобразеното тяло на първата му жертва.

Ла трепна и безмълвно се строполи върху Вертер.

Щом Басули и воините му се окопитиха от ужаса, който изпитаха по време на земетресението, те веднага се върнаха в подземието, за да търсят изчезналия Тарзан.

Входът на тунела беше затрупан със скални късове. В продължение на два дни вазирите работиха без почивка, разчиствайки тайния проход. След невероятни усилия те успяха да прокопаят само няколко метра и откриха обезобразения труп на единия от другарите си.

Като продължиха да разчистват, те високо викаха белия си господар, но в отговор не се чуваше нито един звук. Решили, че Тарзан и другарят им са загинали под гранитните блокове и че не се нуждаят вече от помощта им, вазирите прекратиха търсенето. За последен път те хвърлиха поглед, пълен със сълзи, към мястото, където мислеха, че лежи техният бвана, натовариха на гръб тежките късове злато и тръгнаха обратно през безлюдната мрачна долина на Опар и през девствените гори към далечната къща на Грейсток. Това злато щеше да донесе ако не спокойствие и радост, то поне някои удобства на клетата им любима господарка.

Верните вазири не подозираха какво ставаше по това време в този щастлив, пълен с покой дом. От север идваше Ахмед Зек, извикан с писмо от белгиеца. След него вървеше цялата му банда от араби и чернокожи. Всички те бяха закоравели престъпници, преследвани от закона, събрани от невежи и диви племена.

Мугамби, черният Херкулес, който придружаваше Тарзан във всичките му пътувания, който бе делил рискове и опасности, пръв забеляза приближаването на зловещия керван. Тарзан му бе поверил грижата за дома и за лейди Грейсток. По-смел и по-предан защитник трудно можеше да се намери. Този черен великан беше див и безстрашен воин, а умът и предаността му си съперничеха с неговия ръст. Той неотстъпно следваше господарката си навсякъде — когато тя отиваше на лов, когато се разхождаше на кон из равнината за да разсее самотата си. Дори когато тя си беше вкъщи, Мугамби се стремеше да бъде винаги близо до нея.

Разбойниците бяха още далеч от къщата, когато острият поглед на черния Херкулес ги беше забелязал. Той се спря, взирайки се в приближаващия керван, после се обърна и побягна към негърските колиби, разположени близо до имението. Мугамби свика воините, които лежаха покрай домовете си, и им заповяда да се готвят за битка. Чернокожите взеха щитовете и оръжията си. Някои от тях изтичаха в полето, за да предупредят работниците за близката опасност, а другите последваха Мугамби в чифлика.