Едгар Бъроуз - Тарзан и съкровищата на вълшебния град

След няколко часа черните воини щяха да бъдат при него. Затова той се върна обратно. Искаше да изнесе толкова къса злато, колкото бяха вазирите. В продължение на пет часа Тарзан слезе шест пъти в подземието и изнесе четиридесет и осем къса. Обикновен човек би се повалил под такава тежест, но по неговата исполинска фигура нямаше и следа от умора.

Скоро воините му дойдоха и Тарзан ги изтегли на върха на скалата с въже.

През цялото време, докато лорд Грейсток носеше златото, Вертер се криеше. Шест пъти Тарзан мина покрай него и шестте пъти сърцето на белгиеца се свиваше. Когато мина за седми път, след него вървяха петдесет воини с цвят на абаносово дърво. Само Тарзан можеше да накара синовете на храброто и високомерно племе да се заловят за труд, недостоен за тях. Те изнесоха още петдесет и два къса.

Когато и последният вазир излезе от съкровищницата, Тарзан се върна, за да погледне за последен път приказното богатство на Атлантида. Двата набега, които беше извършил тук, изобщо не се забелязваха.

Човекът маймуна си спомни как попадна тук случайно по време на бягството си от подземието, където го беше укрила Ла, върховната жрица на Опар.

Пред очите му изплува споменът за сцената в храма. Той лежеше, вързан на жертвения олтар, а над него с високо вдигната кама стоеше Ла. От двете й страни жреците очакваха първата струйка от неговата кръв, за да напълнят с нея златните си чаши и да я изпият в чест на своя Огнен бог.

Той си спомни как обезумелият жрец Та прекъсна церемонията и се нахвърли с ярост върху другите. Спомни си как всички побягнаха и как остана само върховната жрица. Спомни си как Та се опита да я обезчести и как той, Тарзан, влезе в двубой с него и го уби.

Картините минаваха пред очите му една след друга. Искаше му се да знае дали Ла още властва в храмовете на разрушения град там горе, над главата му. Дали не са заставили тази прекрасна и нежна жена да се обвърже с някой от онези отвратителни кривокраки жреци? Тарзан тръсна глава, освобождавайки се от всички тези мисли. Посегна към мъждукащата свещ и я изгаси.

Вазирите успяха да стигнат срещуположния край на тунела. Те се изкачваха нагоре, дишайки с радост чистия въздух и поздравявайки звездното небе. Тарзан вървеше бавно след тях. Беше затворил след себе си за последен път в живота си тежката врата на съкровищницата.

В тъмнината зад него се изправи Вертер. Мравки полазиха по изтръпналите му крака, но това не го възпря да погали с любов късовете злато. Като взе един, в порив на безумна радост той го притисна до сърцето си. Мислеше си как ще се върне назад, как ще извика Ахмед и как ще изнесат всичкото това богатство.

А през това време Тарзан мечтаеше за щастливото си връщане вкъщи, за нежните ръце, които щяха да се обвият около врата му, за топлото лице, което щеше да се докосне до неговото. Сред радостните мисли изникна споменът за предсказанието на стария магьосник. И всичко се помрачи.

След миг надеждите на тези двама души се разбиха. В безумен страх Вертер забрави златото, а Тарзан — целия свой предишен живот.

Това се случи в минутата, когато Тарзан, затворил вратата, тръгна към изхода. Наоколо цареше тишина и спокойствие. Изведнъж земята се залюля и разтрепера. Грамадни късове гранит се откъртиха от тавана и паднаха, затрупвайки прохода. Могъщите гранитни късове заскърцаха и се напукаха. От тавана започнаха да се късат и да падат огромни парчета. Огромен каменен блок се стовари върху Тарзан и го отхвърли към вратата. Под тежестта на тялото му тя се разтвори и той рухна на пода.

В самата съкровищница земетресението нанесе по-малки повреди. Само няколко къса гранит се откъснаха и стените се напукаха.

След първия трус всичко се успокои. Вертер, който беше паднал на пода, стана на крака и се увери, че е съвсем здрав. Пипнешком се прокрадна към отсрещната страна на стаята, където Тарзан беше оставил парче свещ. В джоба му се намираше кибрит и той успя да я запали. Мъждивата светлина разпръсна малко гъстия мрак. Вертер въздъхна — в полумрака неговото положение изглеждаше не чак толкова безнадеждно.

Очите му свикнаха със светлината и той обърна поглед към вратата. Трябваше да бяга от този страшен гроб. Когато стигна до вратата, ужасен страх скова краката му. Той видя проснатото тяло на Тарзан, който беше с огромна рана на главата. Около него се бе образувала локва. Тарзан не даваше никакви признаци на живот. Това внесе успокоение в душата на Вертер. Той хладнокръвно прескочи гиганта и тръгна по коридора. Нито за миг не му мина през главата, че може да помогне на човека, който може би не беше мъртъв, а само бе загубил съзнание от удара и от изтичащата струя кръв. Възродената за миг надежда, че ще може да се спаси, скоро изчезна пред самата врата — коридорът беше напълно затрупан.