Питър Бийгъл - Тамзин

Изобщо не видях господин Котак. Така е винаги, не го виждам, а той се появява изневиделица. Той удари богарта като черна мълния, дошла с бурята отвън, и скочи на раменете му с всичките извадени и задействани четири комплекта нокти. Богартът изквича и залитна напред — и тогава го връхлетя госпожица Пухкава козина, госпожица Тленни останки, онази персийска котка призрак, проблясваща и готова да забие в лицето му… истински нокти? Дори и сега не съм сигурна, но богартът изпищя като хванат в капан заек, падна по гръб и бясно заразмахва ръце около главата си. Господин Котак скочи на гърдите му, притисна го надолу, а персийката зае позиция да дере във всеки миг, в който богартът вдигне глава. Човек би си помислил, че двете котки цял живот са правили точно това.

Джулиан скандираше:

— Господин Котак! Господин Котак! Господин Котак! — както прави тълпата на футболен мач, но аз го накарах да млъкне. Господин Котак издаваше онзи звук на скърцаща врата — „захвани се с мен и умри“, — както го беше издал и срещу мен на „Хийтроу“, а богартът се беше свил съвсем и само викаше:

— Маниго от мен! Маниго от мен, господарке! Богарт нивга нее мислил лошо, богарт замо играел… Маниго от мен и тий нивга не ще видиш богарт веч, кълъна се!

Не можех да не го съжаля. За някой, висок шейсетина сантиметра, господин Котак сигурно изглеждаше като черна пантера в лош ден. Макар че сякаш повече го плашеше персийката — той дори не я поглеждаше, но все правеше някакви смешни знаци с пръсти, повече или по-малко насочени към нея. Не зная какво се очакваше да сторят те, ала нищо не ставаше. Персийката само го наблюдаваше и от време на време ближеше лявата си предна лапа. Зачудих се дали призрачният език може да усети вкуса на призрачната козина.

Джулиан ме дърпаше за ръката и шепнеше:

— Джени, не му вярвай, не му вярвай! Той не каза, че няма да ни безпокои, а само че няма да го видим да го прави. Джулиан смята да става адвокат — струва ми се, че досега не съм го споменавала.

— Ясно. — И после се обърнах към богарта: — Добре, сега ти млъкни и слушай. Млъкни бе или ще накарам атакуващата ми котка да ти изгризе муцуната. — По това време господин Котак вече беше позагубил интерес и аз трябваше да направя ход, преди той да хукне нанякъде с последната си любов. Казах с най-гадния си и злобен нюйоркски глас: — Вече никакви глупости. Веднага ще ни кажеш какво трябва да направим, за да не ни вбесяваш повече. Веднага, приятелче, или сладката ти човчица ще стане за вечеря. — Джейк и Марта нямаше да спрат да се хилят цяла седмица.

Но богартът се учуди. Сви се още повече зад ръцете си и забърбори толкова бързо, че първоначално изобщо не го разбирах.

— Оочила! Оочила, това е, да може богарт да вижда отвъд нос. Богарт е стар, той е, очи на богарт незъ каквото били очила им тряба! Озътавете едни на черджето и богарт вече няма да вий безпокои. — Господин Котак изръмжа гърлено точно в този момент и богартът изскимтя (не мога да намеря друга дума): — Нивга вече! Котенцата да ме оотнесат, ако лъжа!

Погледнах към Джулиан. Той кимна.

— Те са длъжни да си спазват обещанията. Ели Джон ми го каза.

— Добре тогава — аз все още се правех на нюйоркски гангстер. — Чифт очила, довечера, на черджето. Само помни, тези котки знаят къде живееш.

Наведох се и махнах господин Котак от богарта. На господин Котак не му хареса, но не го оспори. Персийката изобщо не се помръдна, а аз нямах никакво намерение да я докосвам. Пак ми се стори, че богартът изглежда много по-изплашен от нея, отколкото от господин Котак. Гледаше я през цялото време, докато се изправяше и търсеше шапката си, направо запълзяваше, ако тя просто помръднеше ухо.

— Тя няма да ти стори нищо — казах аз, но богартът изобщо не ми повярва; останах с усещането, че има причини, по-стари от мен. Бавно заотстъпва, все още прегърбен и готов да хукне. После изведнъж се изправи, сложи шапката на главата си и още веднъж ни се усмихна с конската усмивка.

— За доброто на майката тий едничка дума за зъвет. Предупреждение. — Посочи към персийката, размахвайки пръст по същия начин, както преди към мен. — Пази се от слугата, пази се от господарката — най-много от всичко се пази от Друугия. — В „Друугия“ можеше да се чуе главната буква. Вярвайте ми.

— Господарката — повторих. — Коя е тя? А Другия — не знам за какво говориш. Кой е тоя Другия?

Но богартът се изкиска със звук като от изпразваща се вана и сякаш затанцува идиотска жига на кухненския под.