Питър Бийгъл - Тамзин

Защото тогава усетих мириса на ванилия.

Мийна, ако имаш малко ум в главата си, ще пропуснеш тази част. Защото смятам да се престоря, че споря с теб, в противен случай никога няма да мога да я напиша. Става ли?

Добре. През пролетта момичето, което седеше до мен в клас, напусна, защото баща й си намерил работа в Намибия или кой знае къде, и Мийна Чари се премести на нейното място. През целия първи срок не бяхме разменили й две думи даже и в автобуса. Не защото беше индийка или нещо такова, а защото беше много хубава. Нямаше шокиращото, убийствено великолепие на кинозвезда подобно на Стейси Алтиери у дома. Мийна изобщо не изглежда така. Но има такава невероятно мека кафява кожа, която изобщо не познава пъпка, и големи тъмни очи като теменуги зад очилата. Дори в училищната униформа Мийна сякаш носеше елегантно сари — това личеше от начина, по който се движи. Наистина е по-добре да не го четеш това, Мийна!

Не излизам с момичета, които изглеждат като Мийна това решение бях взела още навремето. Много момичета го правят — в „Гейнър“ например Трейси или Ванеса си имаха своите малки групички, в които всички се надяваха, че малко от красотата някак ще премине върху тях или че момчетата ще се опитат да се доберат до красавиците чрез тях. Което се случваше. Не мога да кажа, че тази система не работеше, но без мен. Аз си висях с Джейк и Марта и се радвах, че ги има.

Мийна. Какво да правиш с човек като Мийна, която не познава правилата на играта и не се държи като красавица? Зная, че ако изглеждащ както Мийна, можеш да си позволиш да не ти пука и на нея наистина не й пука. Повечето момичета смятат, че е надута, а повечето момчета се боят от нея, защото получава отлични оценки и иска да стане лекар като дядо си. Тя е толкова спокойна и спретната, колкото аз съм темпераментна и разхвърляна. Мина доста време, преди да започна да вярвам, че тя наистина иска да бъдем приятелки. И не от скромност, ами просто бях наясно с правилата.

Говорили сме за това два пъти. Първия път дълго не можа да схване какво казвам. Постоянно повтаряше:

— Защо да не можехме да бъдем приятелки, обясни ми го! Обичаме едни и същи книги, еднаква музика, смеем се на едно и също… имаме толкова много общи неща. Със същия успех ти можеше да си родена в Мадрас, а аз — в Ню Йорк.

Мийна говори по този начин. Майка й и баща й имат индийски акцент, но при Мийна въпросът не е как звучи английският й, а как го използва. Същото като с униформата виждаш или чуваш едно, но усещаш друго. А Мийна дори не мисли за това.

Когато най-после разбра какво имах предвид, не отговори веднага. Сплете ръце, отпусна брадичка на връхчетата на пръстите си и дълго гледа надолу. След това вдигна поглед.

— Защото аз съм много добро момиче. Аз съм единствено дете и съм всичко, за което майка ми и баща ми някога са мечтали. Много добра ученичка, отличен английски, идеално държание — достатъчно представително, да, — вече почти класирана в Кеймбридж на едно от първите места, където ходим постоянно. Хубаво щеше да е, ако имах бяла кожа — това дава по-добри възможности за избор на съпруг, — но не можеш да имаш всичко. Джени, сега разбираш ли?

— Не — казах аз. — Мисля, че не разбирам. — Обаче си помислих, че сигурно трябва да се ядосам, но се опитах да остана спокойна. — Искаш да кажеш, че съм абсолютната ти противоположност? Толкова съм различна от теб, че съм направо необикновена, така ли?

Мийна погледна така, сякаш съм я ударила.

— Не това! Не това, не! — Скочи и хвана ръцете ми. — Ти имаш висок дух, правиш си собствени планове — не би се задоволила с това, което искат всички, за да си мислят, че си добро момиче. На теб не ти пука какво мислят другите — това ме възхищава у теб толкова много. Наистина, Джени, бих искала да съм като теб.

През целия ми живот никой не се е сещал да ми каже такова нещо. Никой. Така казах на Мийна, но каквато беше умница, едва ли някога наистина щеше да разбере какво означава това, което каза. Мийна разбира много неща, но ако можеше да разбере нещо подобно, нямаше да е Мийна. Но това е положението.

Както и да е. Сприятелихме се, когато и двете се скрихме в дамската тоалетна, за да избягаме от физическо, и по-късно, когато Мийна започна да ми помага по испански, а аз на нея — с проекта по музика, в който трябваше да сравнява начина, по който импровизират индийските певци, с този на западните джаз изпълнители. Веднъж й казах, че моето не се смята за помощ, защото родителите ми са музиканти, а тя наистина ми се ядоса. Каза, че приятелството не е мач по крикет, не броиш резултата, няма точкова система. Почти ми харесваше да гледам Мийна ядосана, защото го прави толкова добре, като се има предвид, че това продължава около пет минути, не повече. От Мийна никога няма да излезе добър сърдитко.