Дейвид Балдачи - Лотарията

Докато микробусът летеше по магистралата, Джаксън се надвеси над неподвижната Лиса и освети лицето й с фенерче. Копие на майката, каза си той. Наследила е и бойния й дух.

Джаксън протегна ръка и докосна лицето на момиченцето.

— Беше още бебе, когато те видях за последен път. — Отмести поглед встрани, взрян в нощта, а после пак се наведе над нея. — Жалко, че трябваше да се стигне дотук. Идвам, Лу Ан — обеща й той в мрака.

Лу Ан внезапно отлепи глава от възглавницата и седна на леглото. Всеки нерв в нея гореше. Едва си поемаше дъх, а сърцето й блъскаше до пръсване.

— Какво има, миличка? — Ригс се надигна и обви ръка около треперещите й рамене.

— Станало е нещо с Лиса.

— Какво? Лу Ан, ти сънуваш кошмари. Няма й нищо.

— Той я е отвлякъл. Откраднал е детенцето ми. Божичко мили, докосваше я. Видях го!

Ригс извъртя лицето й към себе си. Погледът й беше безумен.

— Лу Ан, сънувала си, нищо й няма на Лиса.

Тя го отблъсна от себе си, скочи и започна да мята на леглото вещите от масата.

— Къде е телефонът?

— Какво?

— Къде е проклетият телефон? — изпищя тя и в този момент го напипа.

— На кого се обаждаш?

Не му отговори. Бясно взе да натиска клавишите и зачака с примряло сърце.

— Не отговарят — проплака тя.

— Какво толкова? Чарли е изключил телефона. Знаеш ли колко е часът?

— Той не го изключва никога. Никога! — Пак набра, пак нищо.

— Е, тогава значи батерията се е изтощила. Забравил е да я захрани в мотела.

— Не, не, случило се е нещо. Нещо ужасно — тресеше глава тя.

Ригс стана от леглото и отиде при нея.

— Чуй ме, Лу Ан — разтърси я той, доколкото позволяваше ранената му ръка. — Ще ме изслушаш ли за минута? Тя най-сетне се посъвзе и го погледна.

— Лиса е добре. И Чарли също. Сега си напрегната и затова сънуваш кошмари. — Прегърна я през рамо и я притисна до себе си. — Всичко е наред. Ако тръгнем веднага, ще ни проследят. Недей заради един лош сън да вършиш нещо, което действително ще застраши Лиса.

Тя се втренчи в него и очите й още бяха замъглени от ужас.

Той продължи да шепне в ухото й и успокоителният му тон й подейства. Остави се да я отведе до леглото. Когато Ригс се унесе, Лу Ан се взря в тавана и се замоли горещо това да е било само кошмар. Нещо дълбоко в нея й подсказваше, че не е точно така. В мрака й се привидя ръка, която се протяга към нея. Тя прегърна спящия Ригс, сякаш да го защити. Би дала всичко на света да можеше да стори същото и за Лиса.

Двамата агенти на ФБР пиеха горещо кафе и се наслаждаваха на красивата гледка сред покоя на късната сутрин. Но вятърът се усилваше и предвещаваше буря с пороен дъжд през нощта и на идния ден. Заели позиция на шосето под имението, двамата агенти ветерани не забелязаха никакво раздвижване, ала въпреки скуката стояха нащрек.

В единайсет часа към тях приближи кола. Когато спря, прозорчето откъм шофьора се смъкна. Сали Бийчам, икономката на Лу Ан, ги погледна в очакване и единият от тях й помаха да премине. Два часа по-рано, когато излизаше на покупки, присъствието им тук я бе изправило на нокти. Бяха си спестили дългите обяснения, но й дадоха да разбере, че с нищо не я застрашават. Да си вършела работата както обикновено. Бяха й дали телефонен номер, на който да позвъни, в случай че забележи нещо подозрително.

Този път, когато преминаваше покрай тях, тя изглеждаше много по-спокойна и дори изпитваше чувство за важност при това внимание.

— Съмнявам се, че Тайлър ще се върне да си хапне от тази храна — изкоментира едното ченге. Колегата му се подсмихна многозначително.

Следващото превозно средство, което приближи и спря на импровизирания пропускателен пункт, ги накара да изострят внимание. По-възрастният мъж, който караше микробуса, обясни, че е градинарят. По-младият до него бил помощникът му. Показаха карти за самоличност, които агентите провериха старателно и после позвъниха някъде за справка. Отвориха задната врата на микробуса, който наистина бе пълен с градинарски сечива, кашони и рула стара мушама. За всеки случай един от агентите подкара след микробуса нагоре по алеята.

Колата на Сали Бийчам бе паркирана пред входа на къщата. Отвътре се разнесе остро пиукане. Входната врата бе отворена и агентът видя как в този момент жената натиска бутоните да изключи алармената система. След миг пиукането спря. Двамата мъже слязоха от микробуса, извадиха някакви инструменти през задната врата, натрупаха ги на количка и се отправиха към двора. Когато изчезнаха зад къщата, агентът се качи в колата си и подкара към пункта на шосето.