Дейвид Балдачи - Лотарията

Отговорът й го изненада както със смисъла, така и с категоричността.

— Знам, че не я е наранил. Все още не,

— Той е психопат. Няма как да сте сигурна, че…

— Сигурна съм, дявол да ви вземе! Знам точно какво иска. Не нея. Вие, ченгетата, просто стойте настрана. Ако дъщеря ми загине заради вашата намеса, ще ви намеря и накрай света. — Следващият звук, който Мастърс чу, бе затръшването на телефонната слушалка.

Ригс се затича след Лу Ан, която се спусна като мълния към колата.

— Лу Ан, за бога, спри се за една минута! — Тя се обърна и изчака той да заговори. — Това, което Джордж предлага, е разумно.

Лу Ан махна с досада и отвори вратата на колата.

— Лу Ан, ти иди във ФБР. Нека да те опазят от този откачен. Аз ще остана навън. Обещавам ти да го издиря.

— Лиса ми е дъщеря. Заради мен е в опасност и аз съм тази, която ще я спаси. Само аз и никой друг. Чарли е на ръба на смъртта. Ти се отърва на косъм. Трима души бяха убити. Не допускам никой повече да се замесва в моя гаден, жалък, подъл живот — изкрещя насреща му тя.

— Лу Ан, няма да те оставя да го гониш сама. Щом не искаш да идеш във ФБР, добре. И аз ще остана с теб. Но няма да тръгваш сама, обещай: „Няма!“ Така и двете ще загинете.

— Матю, ти чу ли ме? Просто се махни от пътя ми. Отиди при колегите си и нека те да ти измислят нов живот, някъде далеч от всичко това. Нима искаш да умреш? Защото, ако си край мен, това ще стане, гарантирано е. — Нежната фасада на лицето й се бе изхлузила като змийска кожа наесен. Сега то представляваше един оголен, издължен, трептящ мускул.

— Той ще ме застигне, тъй или иначе, Лу Ан — каза тихо Ригс. — Все едно дали ще потърся закрила от ФБР, Джаксън ще ме издири и ще ме убие. — Тя не се намеси и той продължи. — А да ти кажа честно, остарях и се изморих от бягство и криене. Не ми се започва наново. Предпочитам да вляза в дупката на кобрата и да я посрещна фронтално. Ще направим каквото можем, но двамата. Предпочитам теб пред всеки агент в Бюрото, пред всяко ченге в страната. — Той спря за момент, видял как тя го гледа изумено, с разрешена от вятъра коса, като ту стискаше, ту разпускаше юмруци. После я попита тихо: — Съгласна ли си?

Вятърът засвири по-силно. Стояха на две крачки един от друг. Това разстояние щеше да прерасне в бездна или пък да се стопи — зависеше от нейния отговор. Накрая Лу Ан наруши мълчанието.

— Качвай се.

Тя седеше в непрогледна тъмница. Навън се лееше дъжд както през почти целия ден. Телцето й бе завързано на стол в средата на стаята. Бърчейки чело и нос, Лиса безуспешно се опитваше да смъкне поне малко превръзката на очите си. Мракът на тази пълна слепота я плашеше. Имаше чувството, че я дебнат страшни неща. Оказа се права.

— Гладна ли си? — разнесе се отблизо глас, който смрази сърцето й.

— Кой е? Кой си ти? — попита тя разтреперана.

— Стар приятел на майка ти. — Джаксън коленичи до нея. — Стяга ли ти превръзката?

— Къде е чичо Чарли? Какво му направи? — попита Лиса, възвръщайки смелостта си.

Джаксън се изкиска тихо.

— Чичо? — повтори и се надигна. — Добре звучи, много добре.

— Къде е той?

— Не отговарям на такива въпроси — сряза я Джаксън. — Ако си гладна, кажи.

— Не съм.

— А пие ли ти се нещо?

Лиса се поколеба.

— Може би малко вода.

Тя чу потракване на чаша някъде в дъното на помещението и после усети на устните си хладина. Дръпна се рязко.

— Вода е, няма да те отровя. — Джаксън го каза тъй заповеднически, че Лиса бързо отвори уста и отпи дълбока глътка. Той търпеливо държа чашата, докато тя я пресуши.

— Ако ти трябва нещо, тоалетна например, просто ми кажи. Тук ще стоя.

— Къде се намираме? — Когато не получи отговор, попита: — Защо правиш това?

Застанал в мрака, Джаксън помисли над въпроса, преди да й отвърне.

— С майка ти имаме неуредени сметки. Става дума за стара сделка и за някои по-скорошни неща, които ме вбесиха.

— Бас държа, че мама не ти е направила нищо.

— Напротив, на мен дължи целия си живот, а направи всичко възможно да ми навреди.

— Не ти вярвам — каза разпалено Лиса.

— Не го и очаквам — рече Джаксън. — Тя ти е майка и е редно да я браниш. Семейните връзки са важно нещо.

— Мама ще дойде да ме прибере.

— Много се надявам да дойде.

Лиса примига под превръзката, когато осъзна смисъла на думите му.

— Ти ще я нараниш, нали? Искаш да нараниш мама, като дойде за мен — извиси гласче тя.

— Повикай ме, ако желаеш нещо. Няма да те карам да страдаш незаслужено.

— Моля ти се, не закачай мама. — Превръзката се навлажни от сълзи.