Дейвид Балдачи - Лотарията

Джаксън се постара да не чува молбите й. Хлипането й премина в рев, а после утихна в изтощено скимтене.

Той остана неподвижен, сякаш съхраняваше цялата си енергия за това, което предстоеше. Взираше се в мрака. Срещата наближаваше. И много скоро щеше да приключи.

Университетската болница във Вирджиния беше както учебна база на Медицинския факултет, така и здравно заведение, радващо се на отлична репутация сред обществеността. Травматологията беше на партера. Лу Ан хукна по коридора. Ригс щеше да паркира и да я последва. Мина й през ума, че това е първото й посещение в болница, и тя много бързо реши, че не й допада особено нито миризмата, нито атмосферата. Може би защото причината да дойде беше Чар ли.

Той беше в самостоятелна стая. Пред вратата стоеше полицай. Лу Ан профуча покрай него и понечи да влезе.

— Забранено е за посетители — заяви полицаят и й препречи пътя с масивната си ръка. Беше висок и як, на около трийсет години. Лу Ан се завъртя, готова за бой, но изведнъж отнякъде се появи Ригс.

— Здрасти, Били.

— Здравей, Мат. Как си? — поотпусна се полицаят.

— Не особено добре. За съжаление май няма да играем скоро баскетбол.

— Как стана? — Били погледна бинтованата ръка на Мат.

— Дълга история. Мъжът вътре й е чичо. — Ригс кимна към Лу Ан.

— Извинете ме. — Били явно се притесни. — Наистина не знаех. Казаха ми да не допускам посетители, но не знам дали имаха предвид и роднини. Нищо, влезте.

Лу Ан отвори вратата, следвана от Ригс, и се взря в проснатия на леглото Чарли. Той вдигна очи и по лицето му се разля широка усмивка. Беше блед, но погледът му шареше пъргаво наоколо.

— Е, това се казва приятна гледка! — възкликна той.

— Слава богу, че си добре. — Лу Ан стисна голямата му длан с двете си ръце.

Чарли тъкмо се канеше да каже нещо, когато вратата се отвори отново и се появи мъж на средна възраст с бяла престилка.

— Минавам на визитация — обяви той и влезе. Носеше медицински картони. — Аз съм доктор Рийс.

— Мат Ригс. А това е племенницата на Чарли, Катрин. — Ригс посочи Лу Ан, която стисна ръката на доктора.

Доктор Рийс прегледа набързо Чарли и продължи да говори:

— Имаме късмет, че Чарли е направил такъв добър турникет. Спрял е кръвотечението, преди нещата наистина да загрубеят.

— Значи ще се оправи? — запита плахо Лу Ан.

— Разбира се — погледна я над очилата си Рийс. — Преляхме му кръв, зашихме раната. Трябва му само малко почивка и ще се възстанови напълно. — Докторът отбеляза последните резултати в картона.

— Чувствам се много добре — поизправи се в леглото Чарли. — Кога ще ме изпишете?

— Ще трябва да поостанеш още няколко дни. Чарли очевидно не беше доволен от отговора.

— Ще дойда пак сутринта — каза д-р Рийс. — Не стойте дълго при него, нека да почива повече.

В мига, в който Рийс затвори вратата, Чарли седна в леглото.

— Има ли някакви новини за Лиса?

Лу Ан затвори очи. Едри сълзи се затъркаляха по бузите й. Чарли погледна Ригс за първи път.

— Смятаме, че той я е отвлякъл, Чарли — каза Ригс.

— Ясно ми е , че той я е отвлякъл. Казах на ченгетата всичко, което знам, щом дойдох в съзнание.

— Сигурен съм, че работят по въпроса — кимна Ригс, но думите му прозвучаха доста неубедително.

— Нищо няма да направят, по дяволите — удари Чарли с юмрук металната рамка на леглото. — Той отдавна е изчезнал. Ние, ние трябва да направим нещо. Не се ли е опитвал да се свърже с вас?

— Аз ще се свържа с него — отвори очи Лу Ан. — Но трябваше първо да те видя. Казаха… казаха, че може да не се оправиш. — Гласът й потрепери, а ръцете й стиснаха по-здраво дланта му.

— Сам човек трудно би се справил с твоя благоверен приятел — усмихна се Чарли. После отново стана сериозен. — Съжалявам за случилото се, Лу Ай. Онова копеле отвлече Лиса и вината е моя. Обади се посред нощ и се представи за Ригс. Гласът беше като на Мат, повярвай ми. Каза, че от ФБР са задържали Джаксън. Че трябва да дойда във Вашингтон и да се срещна с теб в сградата на Бюрото. И аз се подведох. Влязох право в капана. — Чарли поклати глава. — Господи, трябваше да заподозра нещо, но той говореше точно като Ригс.

— За бога, Чарли — прегърна го Лу Ан, — теб едва не те убиха заради нея. И заради мен.

Чарли я притисна до себе си. Ригс ги наблюдаваше с изненада, примесена с голяма доза уважение.

— Всичко с Лиса ще бъде наред, Чарли. — Всъщност Лу Ан съвсем не се чувстваше толкова уверена, но никой, и най-вече Лиса, нямаше да има полза, ако майка й изпаднеше в истерия.