Дейвид Балдачи - Лотарията

Дъждът най-накрая поспря. Лу Ан бе закачила някакво одеяло върху разбития прозорец. Ригс бе пуснал отоплението и вътре беше доста приятно. Останките от последното ядене бяха на умивалника. Ригс погледна петната на пода в хола. Бяха от неговата кръв. Чарли и Ригс бяха свалили матраците от спалнята горе и ги бяха сложили на земята. Единодушно бяха решили, че къщичката, където преди това бе отседнал Донован, е най-подходящото място да прекарат нощта. Чарли и Ригс бяха спорили в продължение на часове с Лу Ан, за да я накарат да промени намеренията си. Накрая тя им разреши да се обадят на ФБР сутринта, преди да позвъни на Джаксън. Може би от Бюрото щяха да успеят да проследят откъде се обаждаше той. Мъжете бяха толкова доволни, че се съгласиха да я оставят първа на пост. Ригс щеше да я смени след два часа.

Изтощени, и двамата захъркаха след минути. Лу Ан стоеше с гръб към прозореца и ги наблюдаваше. Измина доста време. Тя погледна часовника си, беше след полунощ. Провери дали пистолетът й е зареден, после коленичи до Чарли и леко го целуна по бузата. Той се размърда, но не се събуди. Лу Ан се доближи до Ригс и се загледа в равномерното движение на гърдите му. Отмахвайки кичур коса от челото му, се запита дали някога ще ги види отново и двамата. Откровено казано, шансовете не бяха много големи. Тя целуна Ригс по устните и се надигна. Облегна се за миг на стената и пое дълбоко дъх. Трябваше да бъде много силна, за да се справи с всичко, което я заплашваше.

Лу Ан се прехвърли тихо през прозореца и нахлупи качулката си, за да се предпази от дъжда. Колата щеше да вдигне много шум, затова тя отиде до бараката и отвори вратата. Джой беше още вътре. Лу Ан беше забравила да каже на някого да дойде за кобилата. Добре, че в бараката беше сухо и топло, а и имаше още сено и вода. Бързо оседла Джой и скочи на седлото. Двете потънаха безшумно в гората.

Когато стигна до границите на собствения си имот, тя скочи на земята и отведе кобилата в конюшнята. Поколеба се за миг, после свали бинокъла от стената, промъкна се през гъстия храсталак и се установи за наблюдение точно на мястото, където преди това бе застанал Ригс. Заоглежда пространството зад къщата и отскочи рязко, когато в бинокъла й се отразиха фаровете на някаква кола, която спря до гаража. От нея излезе непознат мъж и тръгна бавно, сякаш патрулирайки важен обект. На светлините на задните фарове Лу Ан забеляза емблемата на ФБР на якето му. После непознатият се качи в колата и потегли.

Лу Ан хукна през моравата към къщата. Успя да стигне навреме, за да види как колата тръгва надолу по алеята на имението към шосето, по което бе избягала от Донован. Целият този кошмар бе започнал именно тогава. Значи агенти от ФБР пазеха подстъпите към дома й. Тя изведнъж си спомни, че Ригс бе споменал нещо подобно по време на разговора си с Мастърс. С удоволствие би се възползвала от квалифицираната помощ на агентите, но те неминуемо щяха да я арестуват на място. Пък и не страхът от ареста я възпираше. Тя просто не желаеше да въвлича другиго в своите проблеми. Никой нямаше да бъде намушкан или убит заради нея. Джаксън искаше нея, и само нея. Лу Ан знаеше, че той очаква тя да пропълзи смирено при него и да понесе наказанието си в замяна на освобождаването на дъщеря й. Е, в този случай щеше да получи повече, отколкото очакваше. Много повече. Тя и Лиса щяха да оцелеят. Той не.

Докато се промъкваше внимателно към задната част на къщата, забеляза, че колата на Сали Бийчам е паркирана отпред. Това я изненада, но нямаше време да проверява. Тя се доближи безшумно до задната врата.

Звукът, който бе чула в слушалката по време на телефонния си разговор с Джаксън, я бе довел тук. Абсолютно уникалният звън на стария часовник, единственото наследство от майка й, същият, с който Лу Ан упорито не желаеше да се раздели. Сега той се бе оказал най-безценната вещ, която притежаваше, защото именно неговия звън бе чула по телефона.

Джаксън беше в къщата й, беше се обадил от дома й. И Лу Ан бе напълно убедена, че и Лиса е вътре. Не можеше да не се възхити на дързостта му. Да дойде тук, когато агентите от ФБР бяха отпред. Само след няколко минути тя щеше да се изправи пред най-зловещия си кошмар.

Лу Ан надникна през матираното стъкло, напрягайки очи да види дали алармата е включена, и въздъхна с облекчение. Лампичката светеше успокояващо зелено. Тя, естествено, знаеше кода, но при набирането му се чуваше пиукане, което би провалило всичко.