Дейвид Балдачи - Лотарията

Лу Ан се залюля като пияна в средата на стаята и задиша дълбоко. После вдигна ръце към врата си и свали примката, приковала очи във врага си.

Джаксън се мъчеше да се изправи. Твърде късно. С дрезгав вик Лу Ан се хвърли върху него и го просна на пода. Краката й обвиха неговите в стоманен захват. Ръцете й се впиха в гърлото му и този път неговото лице започна да посинява. Пръстите, душащи го сега, бяха десет пъти по-силни от онези, стиснали го в къщичката на пазача. Той се взря в налетите й с кръв очи, със спукани от пристягането на примката капиляри, и осъзна, че не би могъл да се освободи от смъртоносната й хватка. Пръстите му задращиха по пода. Животът изтичаше от него. През очите му пробягаха някакви видения, но нямаше сила да направи нещо. Тялото му започна да се отпуска. Очите му изхвръкнаха от орбитите, вратът му всеки миг можеше да се счупи под непрекъснато увеличаващия се натиск. Пръстите му най-накрая докоснаха парче стъкло от счупеното огледало. Той го сграбчи и замахна нагоре, забивайки го в ръката й над лакътя. Никакъв ефект. Той я удари отново. Тя отдавна бе престанала да усеща болка. Просто знаеше, че не може да го пусне.

С последната останала сила Джаксън заби пръсти в раната. Ръцете й за миг сякаш се парализираха и отслабиха хватката си. Джаксън я отблъсна от себе си и скочи на крака, поемайки си дълбоко дъх.

Лу Ан видя с ужас как той грабва стола на Лиса и го повлича през стаята към прозореца. Тя скочи и се хвърли към тях. Знаеше точно какво иска да направи, но просто нямаше да му позволи. Джаксън вече вдигаше стола с Лиса на него, когато Лу Ан скочи и обви с ръце краката на дъщеря си. Столът счупи прозореца, който беше на около десет метра височина над тухлената веранда под него, и Лу Ан и Лиса паднаха на пода сред порой от стъкла.

Джаксън се опита да грабне пистолета й, но Лу Ан се оказа по-бърза. Светкавичният ритник в слабините го преви на две и той простена. Тя скочи и заби яростно юмрук в челюстта му. Джаксън се строполи на пода.

В далечината се чуха полицейски сирени. Джаксън изруга, надигна се и притискайки слабините си с ръка, хукна навън, като не забрави да тръшне и заключи вратата.

Лу Ан не го последва. Плачейки от облекчение, тя развърза Лиса и отлепи лентата от устата й. Майка и дъщеря се прегърнаха. Лу Ан зарови лице в косите на малката, вдишвайки с наслада детския аромат. После стана, доближи се до прозореца и стреля два пъти във въздуха.

Ригс, Чарли и агентите спореха оживено в началото на алеята, когато чуха изстрелите. Ригс натисна газта и полетя напред. Агентите хукнаха към своята кола.

Джаксън тичаше по коридора, но пред стаята на Сали Бийчам спря и надникна вътре. Беше празна. Той забеляза пистолета на пода и го взе. После чу някакво блъскане. Бързо отиде до кухнята и отключи вратата на килера. Роджър Крейн едва не падна отгоре му. Трепереше от глава до пети.

— Слава богу, Питър. Тя имаше оръжие. Вкара ме тук. Аз… направих точно каквото ми каза.

— Благодаря ти, Роджър. — Той вдигна пистолета. — Предай много поздрави на Алиша. — Джаксън застреля брат си от упор. След миг вече бягаше през моравата към гората.

Докато излизаха от колата, Ригс забеляза тичащия Джаксън и се спусна след него. Въпреки престоя в болницата Чарли беше само на метри след него. Агентите пък се насочиха право към къщата.

Лу Ан ги посрещна на стълбите.

— Къде са Матю и Чарли?

Те се спогледаха, после единият изведнъж се сети:

— Видях някой да тича към гората — извика той.

Току-що бяха излезли на моравата отпред, когато чуха шума на хеликоптера, който след секунди кацна пред тях. Надписът ФБР се четеше съвсем ясно. Лу Ан и Лиса дотичаха първи до него. Едновременно пристигнаха и няколко полицейски коли и спряха до фонтана. От тях се изсипа група полицаи.

Джордж Мастърс скочи от хеликоптера, следван от екип федерални агенти.

— Вие ли сте Лу Ан Тайлър? — погледна я той. Тя кимна. — А това дъщеря ви ли е?

— Да — отвърна Лу Ан.

— Слава богу — въздъхна той облекчено и протегна ръка. — Джордж Мастърс, ФБР. Пристигнах да разпитам Чарли Томас. Но когато отидох в болницата, той вече беше изчезнал.

— Трябва да намерим Джаксън. Искам да кажа, Питър Крейн. Той се скри в гората — прекъсна го Лу Ан. — Матю и Чарли хукнаха след него. Но искам Лиса да е в безопасност. Не мога да я оставя, ако не съм напълно сигурна.

Мастърс погледна майката и дъщерята, които си приличаха като две капки вода. После обърна глава към хеликоптера.