Дейвид Балдачи - Лотарията

— Ще я отведем в офиса на ФБР в Шарлътсвил. Ще я сложа в средата на стая, пълна с половин дузина тежковъоръжени агенти. Така съгласна ли сте? — поусмихна се той.

— Да. — Лицето й изразяваше искрена благодарност. — Добре, че ме разбрахте.

— И аз имам деца, Лу Ан.

Докато Мастърс даваше инструкции на пилота, Лу Ан прегърна Лиса, целуна я и хукна към гората, следвана от групата федерални агенти и полицаи. Тъй като тя тичаше много бързо, а и познаваше терена отлично, те скоро изостанаха значително.

Ригс чуваше бягащите стъпки пред себе си. Чарли бе доста по-назад, но Ригс още долавяше тежкото му дишане. В гората беше почти тъмно, а дъждът продължаваше да се лее като из ведро. Ригс примигна няколко пъти, за да вижда по-добре, извади пистолета и дръпна предпазителя. След това спря рязко — звукът от бягащи нозе бе изчезнал. Той приклекна и се заоглежда, описвайки кръг с пистолета. Чу шума зад себе си миг по-късно от необходимото. Някой го ритна жестоко в гърба и той полетя напред. Заби лице в мократа земя и с все сила блъсна ръката си в голямо дърво. Пистолетът изхвърча настрани. Раната му започна да кърви отново. Когато се обърна по гръб, видя връхлитащата отгоре му фигура, готова да нанесе съкрушителния удар. Изведнъж отнякъде се появи Чарли и се хвърли странично върху Джаксън. Двамата полетяха към земята.

Вбесеният Чарли заби юмрук в корема на Джаксън и се приготви да нанесе последен удар в челюстта му. Бърз и хлъзгав като змиорка, Джаксън впи пръсти право в раната на Чарли. Възрастният мъж изкрещя от болка и се преви на две. После, имитирайки движението на удрящия цимбали музикант, Джаксън плесна с длани Чарли по ушите, причинявайки рязко и болезнено нахлуване на въздух в ушните канали. Замаян от удара, Чарли падна на земята и изстена.

— Трябваше да ти прережа гърлото още в мотела — изплю се отгоре му Джаксън и тъкмо се готвеше да разбие главата му с ритник, когато чу вика на Ригс.

— Махни се от него, преди да съм ти пръснал мозъка!

Джаксън вдигна очи. Дулото на пистолета беше насочено право към гърдите му. Джаксън направи крачка назад.

— Е, най-накрая се срещнахме. Престъпникът Ригс. Искаш ли да обсъдим някои финансови възможности, които биха те направили много богат? — заговори Джаксън. Гласът му беше слаб и прегракнал от схватката с Лу Ан. Дланта му беше разкъсана, лицето му кървеше от ударите на Чарли.

— Не съм престъпник, глупако. Бях таен агент от ФБР и дадох показания в съда против един наркокартел. Затова попаднах в Програмата за защита на свидетелите.

— Бивш таен агент? — Джаксън се приближи до Ригс. — Тогава съм сигурен, че поне няма да ме застреляш най-хладнокръвно. — Той вдигна заплашително ръка. — Искам да ти е ясно, че ако аз се проваля, с мен потъва и Лу Ан. Ще кажа на бившите ти шефове, че тя ми е съучастничка във всичко, дори че ми е помогнала да го планирам. Така ще я подредя, че ще е доволна, ако се отърве с доживотен затвор. Адвокатите ми ще се погрижат за това. Но ти не се притеснявай, чувам, че в някои затвори разрешават съпружески посещения.

— Ти ще изгниеш в затвора.

— Едва ли. Мога само да си представям каква сделка ще сключа с Бюрото. Струва ми се, че твоите шефове ще са съгласни на всичко, само и само да не се разчуе истината. И когато тая история приключи, ние с теб ще се срещнем отново. Всъщност вече очаквам тази среща.

Подигравателният тон на Джаксън проникваше през всяка фибра от тялото на Ригс. Още по-вбесяващо беше, че нещата наистина биха могли да се развият и по този начин. Няма да го позволя, промърмори под носа си Ригс.

— Тук грешиш — заяви той високо.

— Къде?

— Че не мога да те застрелям най-хладнокръвно. — Ригс натисна спусъка. Но изстрел не последва и Ригс усети как изстива от ужас. От удара в дървото пистолетът бе засякъл. Той натисна спусъка отново, резултатът беше също толкова отчайващ.

Джаксън моментално измъкна своя пистолет и го насочи към Ригс. Мат пусна безполезното оръжие и направи няколко крачки назад, но спря, защото кракът му вече не опираше в земя. Той се обърна и видя дълбока пропаст. Някъде долу проблясваше бързо движеща се вода. Джаксън се усмихна и стреля.

Куршумът удари точно пред краката на Ригс и той отстъпи половин крачка, залюлявайки се на ръба.

— Я да видим как ще плуваш без ръце. — Куршумът прониза здравата ръка на Ригс. Той изохка от болка и се преви на две, опитвайки се да запази равновесие. После вдигна очи и видя пред себе си ухиленото лице на Джаксън. — Или посрещни куршума като мъж, или скачай. Но решавай бързо, нямам много време.